Tamiya Hilux body - Ascender chassis

Преди около година, гледайки новия ми Асцендър как стои на рафта, реших че му е време да го завърша и да влиза в употреба. То хубаво, но ми попадна новичко боди на Tamiya Hilux и дилемата дали да сложа него на Асцендъра или оригиналното му боди К5 Blazer си остана.

Рязко си реших проблема, като успях с помощ от приятел да си осигуря втора ръка, но почти нов, двускоростен Асцендър с боди и всичко.
При така стеклите се обстоятелства дойдоха дългите ноемврийски вечери и Хайлукса си намери шаси

Идеята ми беше да бъде основно скейлър, но да не губя и много от възможностите на шасито. На външен вид исках нещо като оригинала, но все пак не точно копие, щото и моето си въображение да си поиграе, както му е кеф..


Малко снимки от нета на оригинала от далечни години:























Това му е хубавото на нашето хоби, че независимо от възрастта, като си заблъскаш главата с "какво и как да направя", "става ли така или да питам момчетата-катерачи", "ама да го направя малко по-ралично от всички, които съм виждал", и т.н., и т.н., и забравяме всичко наоколо, че и даже ще се намери някой близък да те "похвали" с усмивка, че "пак блееш по моделите!"

Та поуплътнявайки дългите вечери сътворих някаква концепция в главата си и поотпочнах малко по малко..


следва продължение ...

Имах джанти, каквито смятам за добри и на визия и чисто технически - Ретро изглед, бели, бедлок, китайска желязна сплав някаква, тежки, с други думи - каквито исках
Гуми на 106 мм, които впоследствие махнах и сложих 100 милиметрови - Хем за реализъм, хем повече ми харесаха като гума.

Джантетата 1.9, китайци, от Инжора:






106 мм гуми:





100 мм гуми:








И малко първоначални изгледи със 106 и 100 мм гуми:













Много повече ми хареса модела със 100 мм гуми и тази ми дилема отпадна

Като начало трябваше да преработя междуосието на Асцендъра, защото бодито е с 287мм междуосово разстояние, а Асцендъра ми, стоково сглобен, е на 313мм. Шасито го позволява, както повечето впрочем, и става лесно и бързо, стига да си пазите частите от КИТ-а.
След това трябваше да променя някак задните амортисьори, за да не режа задната част на Хайлукса. Спрях се на Кентилевър, който реших, че ми осигурява най-много място под БЕД-а на бодито, а и за да позапазя възможностите за "чупки" на мостовете, което от своя страна ми разказа играта с така наречения torque twist, печално известен с това шаси, но затова по-натам.

Първоначално реших сам да правя окачването и да си изработя Кентилевър от ей такива рокове на Траксас:






Като направих сметка, обаче на вложенията, за да стане както искам и се оказа, че е по-изгодно да си взема готов за SCX10 II, който да преработя подходящо. Дойде сравнително бързо:






За съжаление нямам подробни снимки от целия процес на напасване, а той принципно при кентилевъра е тънък, заради спецификата на самия механизъм. Изисква се търпение и внимателно да прецени човек как да го окачи на шасито, освен ако не е точно пригоден за конкретния модел шаси. При мен видях, че имам място и за да позволя на задната ос да се счупи повече, повдигнах окачването на амортисьора с една планка за релсите на шасито. Инак опира на рок-чето в други му край и ограничава движението. Използвах и алуминиевата планка в комплекта, предназначена за SCX-a. Свърши ми идеална работа по закрепване на бодито и бронята в последствие.





Междувременно имах проблем с чисто новата скоростна кутия. Асцендъра беше излязъл два пъти навън и е каран по половин час, но още от сглобяването насам имаше едно чукане при движение, което дразнеше и на което ми обърнаха внимание Катеричоците. Рових, четох, разглобявах, сглобявах, лагери сменявах и все си чаткаше. Докато не отидох при Жоро (jorjino или нещо такова му е ник-а тук), който за нула време отсече - крива ос на спура! С мъничко, може би десета, но крива и при натоварване натиска и разбива лагерите, които си чаткат. Добре, че имах нова, която сменихме на място в едно с лагерите на цялата скоростна кутия и всичко се оправи.

Жоре, пак благодаря!

=====

Резнах челния панел на боди-то, защото исках да видя вече някаква цяла картинка на модела:





Направих закрепване отпред с велкро и смених концепцията с батериите. Реших, че за да спестя място ще карам с къси батерии и дори отидох да си взема нови два броя, за да мога с едната, която имам налична да станат 3 и да не се притеснявам по чукара:







Ей ги и новите:




......... следва

Поздрав!

Следваше закрепването на Боди-то към шасито.
Както писах по-горе, реших да е с велкро отпред и на панта отзад. Много ми хареса концепцията да мога да отворя бодито по време на каране, да сменя батерия, да речем. и въобще някаква манипулация по шасито без да губя щипки за боди от една страна и от друга, най-важната всъщност - да не се вижда закрепването, за да бъде по-скейл.
Намерих за почти никакви пари комплект бронзови панти, каквито ми трябваха - Здрави, с подходящ размер и най-важното без луфт при отваряне и затваряне, за да няма странични измествания боди-то.

Нямам отделна снимка на пантите, но са ето това:




Трябваше да направя и закрепването на Кентилевъра, както трябва за шасито, защото до сега го гласих с временни планки.
За целта врътнах една скица, метнах я в AutoCAD, за да си направя шаблон и после рязане и пилене. Dremel-a е супер машинка за нашите цели, за пореден път се убеждавам.














С много мерене, пилене и рязане напаснах и пантата, закрепването на бодито за нея, както и задната броня. Това е и една от причините пантата да е якичка, защото ще поема удари при каране.

Хареса ми как се получи:


















На горната снимка се вижда, че опитвах всякакви варианти на разположение, докато ми хареса монтажа по височина и покрие изискванията за следващите ми идеи като разположението на интериора да речем.



















Кратичко видео на концепцията:

....следва ................

Междувременно дойдоха интериора и шОфера. Мислех да слагам готово човече, но се оказа, че 17 санта е голямо за този интериор и боди.







Както се оказа - ще се боядисва.. Не ми беше много весело, но горе долу стана. Ще се види в по-нататъшни постове.

Сега трябваше да напасна интериора и шасито, да посрежа тук-там.










Заради скосената напред муцуна на Хайлукса се наложи и да сменя мястото на сервото, въпреки че по-скоро го направих, за да освободя място пред него за нещо си, отколкото защото пречи на предната част на боди-то. В комплекта на Асцендъра има едни черни или червени пластмаски, два броя, които служат точно за това - да разположиш сервото успоредно на предния мост.










Както се вижда напаснах и предната броня с помоща на преден маунт (или както там му е името на БГ ) от SCX10 II.
Малко пилване и си влезе като у дома си.

Поорязах бодито, където трябваше, за да не жулят гумите в него при различните положения на завой или при максимална артикулация. Позалепих това онова към бодито и вече можеше да подготвям за боя.













=========

.....следва ........

Направих предни подкалници от 3Д принтени такива за Асцендър шаси, но за К5 Блейзър боди. ФИтнаха се идеално с малко рязане. Задни спретнах от кутия за храна, която специално търсих из магазините като размер и форма







Странични предпазители си направих от оригиналните за Trail Finder 2, пластмасови, плюс алуминиева планка, която рязах на подходящ размер и форма:




Като цяло съм готов за боя на детайлите по шасито и реших да ги пръсна преди Боди-то, за да не го мисля вече шасито и да се ориентирам само към Хайлукса отгоре. Пръснах всичко първо с грунд и след това с боя на Дупликолор, черна:












Може би виждате една тлъста плочка бронз, която ще стои под батерията.
Правих доста тестове с шасито и бодито върху него, за да преценя горе-долу как ще се държи модела при каране вън. Бодито грубо пресметнах, че ще е 800-900 грама и при тестовете добавих някакви тежести върху него, за да симулирам завършен вид. В последствие се получи 800 грама.
Та плочката се оказа, че трябва да е 450-500 грама. Разбира се, добавил съм и тежести в джантите, но не помня колко точно бяха ... в предните повечеко, да речем стотина и нещо грама, а в задните по-малко - около 70. Нямам снимки на тежестта в джантите за съжаление, но ето една на плочката:





Боядисах и джантите в черно, защото такава ми беше идеята:













От тук натам борба с Боди-то и аксесоарите към него ...

.....следва....

Позапълних малко отвори в боди-то с парченца от същата пластмаса и лепило, за да не ползвам много кит и грунд.






Китчето, което ползвах е за пластмасови настолни модели в две консистенции:







Хубаво е да се има предвид, че съхне доста бавно. Да речем, че там, където бях сложил повечко, изсъхна за окоо 48 часа. НА натиск с нокът трябва да е твърдо и ронливо, да може да се шкури лесно и без да падат големи парчета от него:







Идеално се вижда до колко и как съм се справил Дефекта се оказа ефект, както ще се види по-късно.


След кита и доста жулене с шкурката ( има едни абразивни гъби с различна големина на зърната, които си купих от Bauhaus, вършат брилянтна работа!) грундирах две тънки ръце с 1000 грунд, като този в предишния ми пост:



Ииииии боя ... Тук направих няколко грешки, които ще опиша накратко със снимките. Първо използвах боя на различна основа... Мислех, че като е една марка и всичко е наред, но не би




Второ - сложих уж испански, професионални маски за боя върхи готова ми и изсъхнала вече боя... Така бяха залепнали за нея, че ще видите какво остана отгоре...

Трето - толкова хубаво съм уплътнил с китосването, че се получиха едни олелиии отстани на отворите, които сами ще видите ...


Надолу няма да обяснявам за четвърто, пето и т.н., а в снимките ще се види целия процес по първа боя, корекции, и т.н., само ще кажа, че оправих нещата с повечеко грунд с 500 зърненост и здраво жулене с шкурката






























Пропуснах да спомена, че преди боята дойде бар-чето за бед-а, което прогоних и чакаше само монтаж:








Както споменах, бед-а беше станал супер, въпреки дефекта, породен от двете бои на различна основа, но всичко останало беше ОЛЕЛЕ!

... следва.............

Нищо не остана друго, освен да си плюя на ръчичките и грунд-шкурка, грунд-шкурка, докато ми хареса







Нацвъках и доволно количество боя, която, както ми казаха от Катеричоците, пълни добре като фин грунд















В крайна сметка резултата ме задоволи. Снимките са доста детайлни и се виждат всички дефекти. Както ще се види, на живо е доста по-добре, с невъоръжено око
Като извод от всичко - за маски си ползвайте обикновено харитено тиксо, има го навсякъде и гледайте боите ви да са на еднаква основа.

Вече ми се беше избистрила концепцията с цветовете и продължих натам с по-фини мацаници:








Навсякъде, където бях зацапал леко съм коригирал с основната боя с малко тампонче, натопено в нея.

Междвременно пристигнаха последните аксесоари. които ми липсваха:






И картинката започва да става все по-ясна








......следва...........

Детайлите бяха забавни да работиш по тях.
Бои си осигурих малко трудно, защото прозрачните акрилни на водна основа са много различни и или ги няма или трудно се намират.




















Разбира се, няма как да се мине без светлини. Боди-то е предвидено за диоди навсякъде и по много. Не намерих подходящ модул за момента и затова всичко е постоянно светещо за сега. Ще видим какво ще му измисля по-натам.








Малко аксесоари:









Както се оказа при първите тестове, torque twist-a e зловещ!
Трябваше да сложа sway bar, но не можах да се пречупя да дам 100 левчета за аксиалския от рейт, преден и лачен sway bar. Затова реших да си спретна един по почина на колегата Spirit от съседната тема за Ватера Асцендър.
Шпилка 2мм, няколко род енд-а, шпилки М3, законтрящи гайки или както там се казват и взе че стана нещо. Та дори и върши някаква работа. Казвам някаква, защото Шпилката ми 2мм е малко мека и явно трябва да я сменя, за още по-добър ефект. Мисля че за сега така ще бъде, доакто най-малот не се разочаровам на първо каране навън














Та тъй .... Следващият ми пост ще бъде пълен само със снимки на вече завършената Тойотка.

Каране - кой знае кога

Поздрав



..... следва ....

Бъдете здрави!
Сашо

Както вече ти казах, един от най-красивите модели в групата, поне за мен !

Браво още веднъж

Сашо ,точната дума за Тойотата е стилна !