Аеродинамика за абсолютно начинаещи

dee

Новодошъл
Общото би трябвало да е аеродинамиката:). Вижте, опитвам се да разбера как формата на един залив би могла да способства усилването на бриза локално. Аз карам уиндсърф и с доста колеги сме убедени, че в бургаския залив духа 1-2 м/с по-силно, когато има изток в посоката на вятъра. Има различни теории защо това е така - според някой водата на залива е по-топла и за това, според други е формата на релефа, някой отчитата Атанасовското езеро като фактор, а също и градът като голям топлинен остров. Моята теория е, че не може да е случайно, че става въпрос за най-големия залив на Черноморието. И понеже до колкото знам около брега се получават завихряния - възможно ли ви се струва тези завихряния (предвид формата на залива) да увличат по-силно течение в самия залив?
 

dee

Новодошъл
Ето извадка от някакъв учебник от УАСГ: "образуването на вихри зад тялото води до нарушаване на разпределението на налягането около тялото - ЗАД НЕГО ТО Е ПОНИЖЕНО. - вихровото съпротивление зависи силно от формата на тялото. - разликата в налягането м/у предната и задната част на тялото е пропорцио- нално на кинетичната енергия на вихъра"
Ако по самия бряг има вихри и там се създава ниско налягане...
 

Tassadar

Редовен Потребител
Според мен, причината трябва да се търси в температурата. Все пак вятърът се формира от глобални и локални температурни разлики. Разбира се, може да се получава и вентури ефект в залива. Завихрянията при всички случай отнемат енергията на въздуха и ефекта трябва да е отрицателен.
 

dee

Новодошъл
Разбирам - Вентури би трябвало да сработи ако височината на брега е достатъчна за да пренасочва вятъра към средата на залива като в стесняваща се фуния. Допускам че може и да е така. Обаче проклетите завихряния са ми влезли в главата, макар че то това не е нещо ново:).
По долу първия линк е към някакъв текст, който обяснява как "люспите" на мако акулата създават малки зони на завихряне на водата около тялото на животното и тези зони на ниско налягане увеличават силата на изтласкване и засмукване, съответно скоростта. Текста обаче е доста противоречив и авторът споменава че при изпитания, твърдо тяло покрито с кожа на акула създава повече съпротивление при движение във вода - до 50%. И заключава че трябват още изследвания
Вторият линк - точки 3.1 и 3.3 описват как при сгради с прави ъгли се увеличава скоростта на вятъра по ръбовете както и триенето сравнено със сгради със скосени и заоблени ъгли. Хем има повече триене, хем - по голяма скорост!
Абе мярнах някъде в Уикипедия че завихрянията били една от най неизследваните области на аеродинамиката, така че скоро май няма да ги разгадая :)
https://asknature.org/strategy/scales-manipulate-flow/#.WAGndTTXec0
https://www.researchgate.net/profil...695855d0e000000.pdf?origin=publication_detail
 

Tassadar

Редовен Потребител
В някой случаи в самолетните крила се използват т.н. турболизатори, които създават микрозавихряния в пограничния слой, превръщайки го от ламинарен в турболентен поток. Това забавя откъсването на потока и завихрянията в задната част на профила и ефективно намалява челното съпротивление. Получава се, че се с вредната турболетност се борим с полезна турболентност. :crazy: Тази част от аеродинамиката не е за абсолютно начинаещи и за сега не е засегната в тази тема. Предполагам, че при акулите се получава същия ефект, но не мога да спекулирам - водата е около 1000 пъти по-плътна от въздуха и нещата там са коренно различни.

Но, тук става дума за микро завихряния, много различни от вихрите във вятъра. Не мисля, че турболентния вятър помага за повишаване на качеството на крилото.
 

Здравко

Новодошъл
От няколко седмици се ровя, ровя в нета да намеря нещо допълнително по темата. Днес в един затънтен български блог намерих нещо, което може да е от полза и реших да го споделя. http://clubaurora.org/наука/основи-на-аеродинамиката/
 

dreamlinerOW

Новодошъл
Страхотен урок, браво на автора. Аз лично съм учил малко аеродинамика като хоби и нещата тук определено са по-добре обяснени от други статии, които съм чел.

Интересно ми е дали може да обясните как точно се генерира подемната сила при двуплощниците. Преди няколко часа забелязах един селскостопански двуплощник да кръжи (доста ниско беше) и ми изникна това питане.

Ще се радвам ако някой отговори :)
 

Tassadar

Редовен Потребител
Страхотен урок, браво на автора. Аз лично съм учил малко аеродинамика като хоби и нещата тук определено са по-добре обяснени от други статии, които съм чел.

Интересно ми е дали може да обясните как точно се генерира подемната сила при двуплощниците. Преди няколко часа забелязах един селскостопански двуплощник да кръжи (доста ниско беше) и ми изникна това питане.

Ще се радвам ако някой отговори :)

Подемната сила при двуплощниците (и при три, четири и т.н. площниците) се генерира при все същите принципи - крилна площ умножена по скоростта на въздушния поток през крилата.

Многоплощниците са "измислени" за да решат някой технологични проблеми в зората на авиацията, които днес са отпаднали. И тъй като в сравнение с монопланите отстъпват като полетни качества, те постепенно са отмрели. Днес са останали нишови приложения на двуплощниците като високата маневреност при ниска скорост и ниската сривна скорост. Селскостопанския самолет който си видял е най-вероятно АН-2, който е и най-големият двуплощник в днешно време.

Причината АН-2 все още да се използва е способността му да излита и каца с крайно ниска скорост (около 60км/ч без товар) на къси и не особено равни писти, лесен за поддръжка и голяма товароносимост.

Защо са се появили многоплощниците в началото на миналия век? - Липсата на леки и здрави материали за изработката на здрава и лека конструкция, както и липсата на мощни мотори за развиване на високи скорости. Първите самолети са били на практика дървени рамки облечени с плат и мотор от няколко конски сили. Въпреки тази простота, за генериране на достатъчна подемна сила при ниски скорости е необходима голяма крилна площ. Изработката на едно крило с размах достатъчен да осигури тази площ е било непостижимо за технологията тогава (пък и днес). Затова авиоконструкторите са започнали да редят крилата на етажи (етажерки) от по две, три, четири и повече крила.

За съжаление при тази схема ефективността на крилото не е висока. Подемната сила е по-ниска от силата генерирана от едно крило със същата площ, а челното съпротивление е в пъти по-високо. Защо - сложно е, но общо взето заради влиянието на потока на едното крило върху другите, ниския аспект, влиянието на структурни елементи между крилата (обтяжки) и т.н. Затова веднага след като са се научили да правят здрави крила и мощни мотори, многоплощниците постепенно са забравени. Още преди Втората Световна Война.
 
Нагоре