Американската пилотажна група "U.S. Air Force Thunderbirds"

arsovhome

Редовен Потребител
Първите въздушни боеве с участието на американски и съветски реактивни изтребители през войната в Корея поставят един от жалоните в историята на ВВС на САЩ. Те демонстрират и нарастващата мощ на USAF като самостоятелен род въоръжени сили след 1947 г. Въздушните боеве в корейското небе изнасят на преден план и коренната промяна при тактиките на използване на реактивната бойна авиационна техника. Въпреки това политическата намеса във воденето на въздушните операции хвърля лош имидж върху командването на тактическата авиация на USAF.
Веднага след края на войната обаче назрява идеалният момент за един отлично замислен пропаганден ход за изтриване на този негативен имидж и за рязкото повишаване на популярността на USAF. През 1953 г. на авиобаза Люк в щата Аризона се сформира специална демонстративна ескадрила – 3600th Air Demonstration Team. Ескадрилата е наречена Thunderbirds – “Буревестници” – на името на птицата, важна фигура в индианската митология по западната част на САЩ. Основната и най-важната й мисия е да показва професионализма на американските летци изтребители с изпълнение на комплекси от висшия и груповия пилотаж. Първият командир и водач на групата е майор Ричард Кетлидж.
Официалната дата на сформиране е 1 януари 1953 г., а първите й самолети са шест Republic F-84G Thunderjet и един Lockheed T-33A Shuting Star. Те получават и специална окраска, която се запазва почти непроменена до днес. Първата си демонстрация 3600th Air Demonstration Team изпълнява на 8 юни 1953 г. на авиобаза Люк, разбира се. Дебютът пред публика не закъснява и през същата 1953 г. шестте F-84G вземат участие в демонстрациите по време на най-стария празник в САЩ - Cheyenne Frontier Days, с най-голямото родео в света за честването на западните щати (western) в Чейен, щата Уайоминг. Дебютът се увенчава с огромен успех, но това едва ли е някаква изненада, тъй като пилотите са сред най-опитните и с най-голям нальот на реактивни изтребители. Целият екип е подбран след доста строга селекция от Air Force Advanced Flight Training School на авиобазата Люк.
Изтребителите F-84G не се отличават с особено висока маневреност и тяговъоръженост и първите демонстрации не са особено зрелищни. Пилотажният комплекс включва лупинги, виражи и някои други прости фигури. През 1956 г. ескадрилата се пребазира в “нов дом” – на авиобаза Нелис в щата Невада, за да се улесни логистичната поддръжка. Тогава получава и свръхзвукови самолети F-100C Super Sabre. През 1958 г. ескадрилата е удостоена с високото отличие на USAF – Air Force Outstanding Unit Award.
Активността на ескадрилата започва да нараства и възниква необходимост от законово уреждане на участията във въздушни демонстрации. Официалният си статут като демонстрационна ескадрила получава едва през февруари 1967 г. Изработва се дори ритуален и отлично режисиран спектакъл преди демонстрационен полет с участието както на пилотите, така и на техниците, който продължава и до днес.
В своята вече полувековна история Thunderbirds летят на различни типове изтребители, всичките американско производство: освен Republic F-84G Thunderjet и F-84F Thunderstreak това са и North American F-100C Super Sabre, Republic F-105B Thunderchief, F-100D Super Sabre, McDonnell Douglas F-4E Phantom II, тренировъчният Northrop T-38A Talon, General Dynamics F-16A/B и днес Lockheed Martin F-16C/D Fighting Falcon (Block 32 до края на 2008 г. и Block 52 от 2009 г.). Thunderbirds изпълняват хиляди въздушни демонстрации не само в САЩ и Канада, но и в много страни от Европа, Азия, Южна Америка, както и в Австралия, като са наблюдавани от милиони хора по света. След 11 септември 2001 г. ескадрилата посещава Европа едва през 2007 г. в рамките на европейско турне на добра воля (European Goodwill Tour).
Командването и администрацията на Thunderbirds и до днес се намират в авиобаза Нелис. Съставът на ескадрилата освен летателния състав от шестима основни и двама резервни пилоти включва четирима офицери военни психолози и четирима души цивилни лица. За обслужването и поддръжката на 12-те самолета F-16C/D Block 52 се грижи технически персонал от 120 души. По време на демонстрации ескадрилата придружават 22 техници и още 30-ина души, в чиито отговорности са включени връзките с обществеността, администрацията и други детайли “зад кулисите” на спектакъла.

ПИЛОТИТЕ, КОИТО БЯХА THUNDERBIRDS ПРИ ТРЕТОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА ГРУПАТА В БЪЛГАРИЯ



М-р Кристин Холей


Подп.Кейс Кънингън


Кап. Райън Рилей


М-р Джон Гелъмор


Кап.Никълъс Холмс


М-р Аарон Йеленик


М-р Джон Уилямс


Подп.Джейсън Колтс


М-р Кристин Холей


Кап.Томас Боуден


Кап. Джошуа Хоукинс


М-р Джейсън Муур


Неактивният зимен сезон – от средата на ноември до началото на март, преминава в интензивни тренировки, както и в интегриране на новите пилоти в състава на ескадрилата и усвояването на демонстрационния пилотажен комплекс от тях. Ежедневната тренировъчна програма започва в 7,30 часа и включва два полета. Всяка фигура от пилотажния комплекс се изучава много внимателно и се повтаря, докато се усвои идеално.
Демонстрационният сезон от своя страна представлява 200-дневно турне, по време на което Thunderbirds изпълняват около 70 въздушни демонстрации.
Календарът и “географията” на демонстрации на ескадрилата в САЩ и чужбина е изработен и дефиниран за години напред. Строгото им спазване става една от най-характерните черти от имиджа на Thunderbirds. Работата в строг режим се оказва трудна и малцина могат да издържат, но всички са доброволци за полетите в групов и висш пилотаж. Селекцията на целия състав на ескадрилата е изключително строга и отговаря на много високи критерии. Минимален нальот от 1200 часа се изисква за кандидатите които се набират от изтребителните авиоескадрили или сред пилотите-изтребители инструктори.
Демонстрационният пилотажен комплекс на Thunderbirds започва със серия от сложни еволюции отначало с шест самолета. Лупингът в група се изпълнява със скорости от 240 километра в час (на върха на лупинга) и 650 километра в час при излизане от маньовъра. Факторът на претоварване може да достигне от + 6 G до -2 G. Височината на демонстрации варира от 100 до 1000 метра.
Двамата соло пилоти се отделят за подготовка за своето индивидуално изпълнение. В същото време “четворката” продължава с изпълнението на групов пилотаж с фигурата “ромб”, или както я наричат американците – Diamond (диамант). Следват и други еволюции в групов пилотаж, като дистанцията между самолетите често е само 60 сантиметра – друга характерна черта за груповия полет на ескадрилата.
В груповия пилотаж традиционно най-трудна (за всички демонстрационни ескадрили) се оказва позицията на опашния воден – винаги зад самолета на водача. Струята от двигателя на водещия самолет доста затруднява и без това нелеката мисия на пилота на опашния воден самолет да “циментира” строя. Пилотът на този самолет трябва да лети поне с метър по-ниско от водача. Като ориентир за идеална позиция зад водача е лекото разтърсване, което предизвиква струята от двигателя.
Любимата фигура на двамата соло пилоти при полет в двойка е т. нар. “огледало” (mirror), или Calypso, както се нарича в ескадрилата. Тя се изпълнява от двата самолета, както много коментатори казват... “един над друг”. В действителност това е зрителна измама, като самолетите летят един до друг, преминавайки над терена за демонстрации със скорост 500 километра в час. Огледалото е традиционна фигура и при много други демонстрационни ескадрили. Разминаванията се осъществяват на височина 30 метра.
В рамките на добрите стари американски традиции Thunderbirds демонстрират професионализма на пилотите-изтребители и на един от най-масовите изтребители както във ВВС на САЩ, така и по света. Основната им мисия по подобие на всички демонстрационни ескадрили – те изпълняват и функцията на “летяша връзка с обществеността”, изключително важна за рекрута в редовете на USAF. Пред една телевизия в САЩ през 2000 г. командирът и водач на ескадрилата по онова време подполковник Джон Венейбъл заявява, че Thunderbirds “успяха да привлечат поне 30 000 млади хора да свържат живота си живота си с USAF!” Дали това е възможно или не, е друга тема, но в типичния си прагматичен стил американците не пропускат и най-малката възможност да подчертаят въздействието, което оказва въздушното show на Thunderbirds.
Максим ГЕНОВ
http://www.pan.bg/view_article-1-50...ka-Programata-za-utre-pilotite-istoriqta.html
 
Последна промяна:

arsovhome

Редовен Потребител
Thunderbirds в авиобаза Граф Игнатиево
В чест на предстоящата 100-годишнина на българската авиация, ескадрилата на американските Военновъздушни сили Thunderbirds представи грандиозно авиошоу в авиобаза Граф Игнатиево. Заради проливен дъжд и само 20-на минути след началото, то беше спряно.
zx980_1112462.jpg


zx980_1112464.jpg


zx980_1112465.jpg

zx980_1112482.jpg

zx980_1112468.jpg

zx980_1112469.jpg

zx980_1112470.jpg

zx980_1112471.jpg

zx980_1112472.jpg

zx980_1112473.jpg

zx980_1112474.jpg

zx980_1112475.jpg

zx980_1112476.jpg

zx980_1112477.jpg

zx980_1112478.jpg

zx980_1112479.jpg

zx980_1112480.jpg


Фотограф: Юлия Лазарова

По нататък в статията се казваше, че след проучвателна обиколка групата е прекратила шоуто и се приземила, което не отговаря точно на истината. Само 2 от самолетите кацнаха - тези които показваха разминаванията. Останалите 4 отидоха извън дъжда и когато той спря се върнаха и си довършиха шоуто. Заснел съм го и по-късно ще го кача.
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.241430315868861.71225.100000056822092&type=1&l=f1e3b42bfe
 
Последна промяна:

arsovhome

Редовен Потребител
С гордост мога да споделя, че на официалната страница на пилотажната група в албума и от посещението в България съм заснет в момент на възхищение от майсторството им на снимка номер 27
270417_10150223022239246_6343309_n.jpg

https://www.facebook.com/photo.php?...0904359246.335301.267550469245&type=3&theater
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10150220904359246.335301.267550469245&type=3
 
Последна промяна:

arsovhome

Редовен Потребител
Graf Ignatievo AFB / 2011 - със зет ми Стоян Петков Stoian Petkov и Американската пилотажна група "U.S. Air Force Thunderbirds"
10295290_10152191939831943_4775035121507538089_o.jpg
 
Последна промяна:
Нагоре