29-30 октомври 1989 г.4-ти Световен шампионат за скоростни автомоделиЛос Анжелис,САЩ
Групата за Световен шампионат бе определена :
Водач ген.м-р Полина Недялкова,треньор Здавко Лалчев
Състезатели з.м.с.инж.Илия Царски,з.м.с.Марин Лесиков,з.м.с.Марин Неделчев,м.с.Иван Копанаров,
з.м.с.Петър Савчев,м.с.Цветан Петров,м.с.Христо Керчев и м.с.Любен Изворов.
Преводач м.с.инж.Любомир Караиванов
В последният момент лекарите забраниха на з.м.с.Петър Савчев да лети със самолет.
Нямаше достоен заместник както и време да се прави паспорт на друг човек.
Така групата остана с един човек по-малко.
Преди да продължите нататък моля първо да си представите времето, в което се развива приключението!
Броени дни преди 10-ти ноември.
Нямаше мобилни телефони, факсове, навигация, интернет, а за мен това беше първо излизане отвъд “желязната завеса”.
В определеният за полет ден групата се събра на входа на летището в гр.София.Никой от нас не бе сигурен дали ще излетим.
Знаехме,че летището е в ремонт, нямахме никакви документи.
Час преди крайният срок за чекиране с ген.м-р Недялкова стоим на входа и чакаме.Повечето не знаехме, кого чакаме.
В един момент тя се ядоса и каза:"Ако Весо не дойде ще го пратя в Белене".
Не знаех кой е Весо,нито какво има предвид, когато каза Белене. З.м.с.Марин Неделчев ме дръпна настрана и ми обясни,
че Весо е от международния отдел на ОСО,знае перфектно немски и oтговаря за паспорти, визи, валута, резервации,
винаги е с тях на състезания и вероятно е от ДС. Ядосан, че вместо него ще пътувам аз ...и може изобщо и да не пътуваме.
Поради тази причина останалите от групата ме гледат накриво.Закъснявайки повече от 15-минути след часа за чекиране Весел Велков пристигна.
Набързо раздаде паспортите,в моите ръце тикна лист A4,каза - тук е отбелязано къде ще нощувате.
Подаде на ген.м.р. Недялкова голям плик и изчезна.Така или иначе ни чекираха, след което минахме набързо митнически контрол.
Вместо на самолет ни качиха на автобус и потеглихме за летището в гр.Пловдив.
С това първият критичен момент от приключението завърши.
Попитах треньора Здравко Лалчев знае ли подробности за пътуването,отговора беше отрицателен.
Каза само,че обикновенно всички подробности ги знаел Весел Велков.
На летището в гр.Пловдив попитах ген.м-р Недялкова, какво знае тя, отговори вероятно всичко е в плика.
Помолих я да го отвори,тя каза че ще направи това след като минем митницата.
След митницата заедно с нея отворихме плика - само долари и опис,каква сума за какво е.
Погледнахме и листа, който имах - оказа се част от картата на Лос Анжелис,при това лошо сканирана.
Не се четяха имена на улици,някъде по средата с червено нарисуван кръг с размера на 5-стонинкова монета.
На другата страна на листа един единствен надпис Motel 6.Нямахме избор качихме се на самолета и излетяхме за гр.Париж-Франция.
По време на полета започнах да изучава другия и единствено важен за момента документ- самолетния билет.Според прочетеното
трябваше да кацнем на летище Орли (Orly Airport), без да си взимаме багажа и ден по-късно да излетим за САЩ.
Започнах да се притеснявам.
В това време ген.м.р. Недялкова си приказваше безгрижно с някакъв български дипломат.
Доста години минаха, ако не бъркам името му беше Живко Живков.
Помолих я той да помогне с каквото може,но изобщо не ме слушаше.Кацнахме във Франция ...Живко Живков просто се изпари, какво да правя?
Отидох на гишето за информация и започнах дълъг и труден разговор...говорих,писах,жестикулирах.Нещо не се разбирахме.
Събрах всички билети и паспорти,листа А4 и отначало.
Накрая разбрах написаното в билета - няма да излетим от това летище,а от Шарл дьо Гол(Airport Charles de Gaulle) на следващия ден.
Трябва да се качим на автубус,ще получим електронни карти за пътуване и трябва да слезем на предпоследната спирка,
там се намира хотела, в който ще пренощуваме.
В него ще имаме вечеря и закуска. На сутринта специално за нас малко микрубусче ще ни вземе и откара до другото летище.
Обясних това на групата, които слушаха и гледаха доста подозрително, но нямаха избор и ме последваха.
Ето снимки как чакаме автубуса:
View attachment 17350
View attachment 17351
От ляво на дясно м.с.Иван Копанаров†,зад гърба му м.с.Любен Изворов†,вижда се част от м.с.Цветан Петров,лицето на м.с.Христо Керчев,
пред него е з.м.с.Марин Неделчев,следва ген.м-р Полина Недялкова† и отпред е з.м.с.Илия Царски
Някак си се разбрах с шофьора да ни даде знак, кога е предпоследната спирка.
Той даде знак да слизаме и се отзовахме пред хотел "Holiday Inn".
Настанихме се,ген.м-р Недялкова от рецепцията звънна до посолството,дойде кола и изчезна.
Групата се настани в ресторанта на хотела,за щастие сервитьора се оказа сърбин.
Обясни,че яденето е на корем ...но алкохол,само по чаша вино.
Показах му билетите и той потвърди закуска в 6 сутринта,а в 6:30 отпред ще има микробус за нашата група.
Вечеряхме, пихме по чаша вино(никой не се реши да поръча друг алкохол) и заспахме уморени.
Все пак не забравих да помоля на рецепцията да ни събудят в 5:30.
Малко преди 6 сутринта ген.м-р Недялкова силно разтревожена ми съобщи - няма ми чантата,в нея е паспорта,билета и парите за цялото пътуване.
Тя не беше на себе си,а аз както се казва щях да получа инфаркт.
Започнах да я разпитвам внимателно,кога последно помни за чантата,къде тук или в посолството.
Да позвъни в посолството и да попита дали е там, дали не е в колата с която са я взели и върнали.
Звъня,чакахме ..отговора е отрицателен,дамска чанта няма.
Тогава се сетих,че последно я видях на рецепцията,отгоре на плота когато говореше вчера с посолството.
Попитах и отговора бе положителен,да намерили са забравена дамска чанта.
Искат описание каква е чантата,какво има в нея при това подробно.
Отново изпитания за моя начален английски,но май се справих дадоха чантата при това непокътната,плика с парите,паспорта,билета всичко на място.
На практика ние двамата дори не успяхме да закусим защото микробуса вече ни чакаше.
Излетяхме от летище Шарл дьо Гол за щатите.
Имах над 45 полета,но всичките със съветски самолети от Tupolev Tu-114 до Tu-154M. Летяхме на Boeing 747, огромeн самолет.
В онези години още имаше места за пушачи,а уискито бе неограничено.
Започнахме с по едно двойно, повторихме ,а в следващия момент стюардесата просто ни показа, къде е оставила количката.
Накрая, разбира се, заспахме,знаехме че полета ще трае около 14 часа.
По време на полета раздадоха два цвята документи - бял и зелен.Бял ако ще се връщаме обратно,зелен ако имаме желание да останем в Щатите.
Никой не взе зелен,попълнихме набързо белите с по няколко кръстчета.
Кацнахме в Сан Франциско и след това продължихме за Лос Анджелис.Приключението заложено в листа А4 ни очакваше.
Помолих цялата група да стои в опашка след мен на паспортния контрол,но да слуша.
Двама,трима начело с з.м.с.Илия Царски се отделиха и отидоха на друго гише.
Дойде моя ред,първият въпрос беше къде ще спя,имам ли подсигурено място за това.
Отговорих група сме,идваме за Световно първенство по автомоделизъм и ще спим в Мотел 6.
Митничаря май не знае английски ? или аз бъркам 6 със секс ?
Написах му го? чете не разбира ..бръщолеви си нещо,обеснява ми... но аз не разбирам.
Показах му листа А4 и човека започна да се смее,няма спиране.
Накрая попита дали знам друг език,отговорих руски.
Групата с з.м.с.Илия Царски отдавна се беше наредила при нас,явно и те са ударили на камък.
Пристигна огромна негърка,но първо се прегръщаха с колегата,след това се целуваха(за нас това бе странно)
и накрая попита на развален руски - къде ще спи групата?
Първо разбрах колко ми е зле английският,защото нейният руски бе по слаб от начинаещ.
След това и отговорих на чист руски,че ще спим в Мотел 6,показах картата за доказателство.
Не ме разбра ....наложи се да повторя по-бавно.Този път ме разбра и избухна в смях.
На какво се смее,не разбрах.Питах я,не отговори и продължи да се залива от смях.
Колегата и също се смее,но поне работи - на бързо подпечата паспортите и ни пусна.
Разбрах,че няма да е лесно и Весел Велков ми е заложил някакъв, вероятно не само един капан, но приключението продължаваше.
Излязохме с куфарите пред летището,дълга бяла стена ...не се виждат никакви автобуси,трамвай,таксита.
Някъде в далечината един полицай. Оставих куфара и отидох да го питам.
Доближих го,но той бързо извади палката и с нея ясно ми показа да стоя на разстояние от него.
Попитах къде е транспорта, полицая посочи с палката другия край на стената и каза само една дума "shuttle".
Shuttle знаех,че има такава американска ракета за многократни полети.
Полицаят си знаеше работата,след края на стената имаше безброй таксита,малки,големи...
Избрах едно микробусче имайки впредвид големината на това от Франция.За втори път се сблъсквах с чернокож, но явно свиквах.
Натоварихме куфарите и тръгнахме.
Шофьора попита, къде да ни закара - отговорих му Мотел 6. Повторях,писах,показах листа А4.
Направо се уморих,той се засмя и даде знак да се возя спокойно.
След около час ме побутна и показа нещо в далечината.На висок стълб светеща червена топка.На нея на бял фон цифрата 6 в син цвят.
Зарадвах се, явно това е мотела в който ще спим.
Пристигнахме и наистина е мотел, попитах го колко ще струва транспорта за да платим?
Отговори ми да проверим дали е наред резервацията и тогава да платим .Проверих на рецепцията, няма резервация за нас.
Върнах се ядосан,казах на всички за проблема и започна кавга,кой е виновен за проблема.
Водача на микробуса, като разбра,че нещо се караме ми каза отново да се качваме.
Повярвах му и потеглихме ...не след дълго ме побутна и показа в далечината стълб с топка и 6-ца.
В крайна сметка се оказа се верига от мотели и е необходимо човек да знае кой конкретно търси.
Градът е 60 или повече километра в диаметър, а кръгчето на листа обхваща голяма площ...
Започна се от 6-ца, до 6-ца спираме слизам и питам,няма резервация и продължаваме.На третата 6-ца ни излезе късмета.
Трябва да се разплатим с водача,попитах колко струва транспорта и той поиска 150 долара.
Ген.м-р Недялкова му ги даде и след това се обърна към мен - искай фактура,ще трябва да ги отчитаме.
И се започна отново,водача обясни че няма фактури,няма касов апарат има само визитна картичка.
На нея написа колко километра ни е возил,колко хора и колко багаж.
Подадох я на ген.м-р Недялкокова и тя зададе следващият въпрос,който стана хит - "Ами печат?"
Тук вече аз не издържах,за печат ще мислим утре.Човека фактура няма Вие печат искате.
Вече бяхме в Лос Анджелис,крайната цел на нашето пътуване.
Приключения и преживявания,но имаше надежда да се справя.
Дори не помислихме за вечеря,направо в леглата.Утрото е по мъдро от вечерта.
View attachment 17352
Това е адреса на мотела : Motel 6 Los Angeles - Whittier, Pioneer Boulevard, Whittier, L A, CA, USA за който имахме резервация.
Рекламата на Motel-6 понастоящем е видоизменена,вместо синя топка е син квадрат,цветовете са запазени.
Височината на стълба е значително по-малка.
Пистата беше в този парк Whittier Narrows Park.
Разстоянието от мотела до писатата е приблизително 14км.
Стотина километра от Лос Анжелис 
