Спомени за спорта

[SASHO]

Специално за Сашо
Сравнително бързо с помоща на няколко човека уточних някой от подробностите за базата в Пазарджик.
В Пазарджик коробомоделизма е водещ!
При построяването на центъра поради наличието на средства и площ, както и поради големият ентусиазъм на хората движещи това начинание се полагат не малко усилия за изграждането на универсална база с полигони за корабо,авио и автомоделизъм.
Пистата за автомоделизъм е била част от писата за кордови автомодели т.е. намирала се е в центъра на авиомоделната писта.
Имало е подвижна предпазна желязна ограда.
За съжаление при изработката на пистата не са спазени много от условията наистина да се получи добра циментова настилка.
Според мен основната причина е,че от Пазаджик не е имало автомоделисти занимаващи се със скоростни автомодели.
Вероятно са ползували такива за консултации...но нещо не се е получило
Поради това на нея не са провеждани републикански или международни състезания по автомоделизъм.
Хубавото е,че базата е запазена и все още се използува за провеждане на сътезания по корабо и авиомоделизъм

Много благодаря!
За съжаление не живея там от мноооого години и предстрава си нямах, че все още е запазено нещо. Ще отида да погледна при първа възможност някога. Нямам идея колко или кои са били автомоделистите там, просто не помня, но съм виждал да пускат скоростни модели, като този горе, както и кордови авио, кораби, радиоуправляеми и т.н.

Пак Благодаря!
Поздрав
Сашо

 

[S-LK]

Състезателен автомодел с въздушно витло клас АВ-1,5
Изработен след 1973-а, но с компресионен двигател MK-17!
Всичко останало е като в предният пост.
Ще добавя механичният стартер специално изработен за тези модели.
Правилника не позволяваше при запуска на двигателя и модела да участвува възрастен!
Допускаше се до трима помощника,но участници в отбора.
Един стоеше в средата на кръга и държеше кордата,за да може да подведе и засили модела.
Другите двама палеха двигателя и пускаха модела.
Времето за старт беше ограничено на три минути!
Паленето на двигателя се оказа доста трудна и непосилна задача за много от участниците.
За постигане на висока скорост се използуваха ръчно изработени леки дървени перки,това също затрудняваше паленето.
За целта беше конструиран и изработен този стартер.
За да бъде по-лек корпуса беше от алуминий Д16Т,в него бе поместена многостепенна зъбна предавка
с цилиндрични стоманени зъбни колела.Всички те разбира се имаха за опора съчмени лагери.
На изходният вал има маховик и накрайник с бандажна гума от старо колело на танк.
Дръжката за задвижване е стоманена и има еднопосочен съединител(тресчотка).
Стойката е тръбна конструкция съответно огъната,рязана и заварена.
Така конструиран и изработен никога не ни е подвеждал и в момента е готов за работа.
Важно беше взаимопомоща,поради тази причина не отказвахме на другите отбори да използват стартера.

 

[S-LK]

Скоростен автомодел с двигателни колела и работен обем на двигателя до 1,5 кубически сантиметра.
Клас АС-1. В конкретният случай двигателя е компресионен MK-17.
В общи линии това е стандартна за онези години конструкция на този вид модели.
Имаше четири вида в зависимост от максималният обем на двигателя(1,5-2,5-5-10).
Шасито на модела се изработваше на фреза от алуминий Д16Т.
На него бяха закрепени предните колела, резервоара, спирачката, двигателя, планката за кордата и задния мост.
Обикновенно предните колела бяха скрити в корпуса, а задните извън него.
За по-високи резултати едното от предните колела беше с по-малък диаметър.
Двата моста от едната страна бяха окачени на двустранни пружини за убиране на неравностите по трасето.
Горната част на модела е изработена от трупче балса.
Това е първия скоростен автомодел изработен от з.м.с.Марин Неделчев през 1973 година,
но той не постига успешен старт с него видно от прикачения протокол.
Значително по-късно след преработка наш средношколец има такъв старт.
Повече подробности за тези автомодели можете да намерите в книгата "ПОСОБИЕ ДЛЯ АВТОМОДЕЛИСТОВ"
http://drive.rcmania.bg/Gusev_E_M_Osipov_M_S-Posobie_dlq_avtomedelistov.pdf
Имам честа да познавам авторите на книгата.



22.07.2022

 

[S-LK]

Скоростен автомодел с двигателни колела,клас АС-2,работен обем на двигателя до 2,5 куб.
В конкретният случай двигателя е с нагревна свещ Спринт-2,5 комплектован с резонансна тръба.
Това е третия скоростен автомодел изработен от з.м.с.Марин Неделчев.
Следващите модеели са с Rossi-15 и този се използва от средношколците.
Планката за кордата и стойката крепяща тръбата(в задната част на модела) липсват в момента.
С него първи се е състезава Генко Базитов.
Четирикратен републикански шампион за средношколци с този модел
След това щафетата поема Иван Минков,който от своя страна на Републиканското състезание за средношколци през 1982г.
проведено в гр.Долна Оряховица става републикански шампион поставяйки нов рекорд - 196 километра в час
Ще уточня Генко Базитов се включи в радиоуправляемите автомодели последен.
На практика това се случи едва през 1994-а с една изостанала "Alfa" на Speedmodels.
За сметка на това Генко е най-упорит
Той е единственият от нашия клуб, който продължава да се занимава с автомоделизъм.


30.07.2022

 

[S-LK]

"Спомени за спорта" - реших,че е правилно да започна с най-големите постижения на мои приятели и познати.
Бих искал да покажа скоростни автомодели с двигатели 5 и 10 кубика, за съжаление в момента това е не възможно.
Да разкажа за з.м.с.Петър Савчев† и з.м.с.инж.Илия Царски от гр.Плевен, з.м.с.Марин Лисиков, м.с.Христо Керчев и м.с.Любен Изворов† от гр.Габрово и др.
постигнали високи резултати през годините ... но за съжаления нямам запазени снимки на моделите им и протоколи
от състезания.
За да продължа темата ще се върна още по назад във времето ...началото на моите спомени за автомоделизма.
Първият ми допир с автомоделизма беше в далечната 1970-а година.
В град Сопот(тогава Вазовград) нямаше кръжок по автомоделизъм.
Вероятно именно тогава е взето решение да се започне по-масово развитие и на този моделен спорт.
Може би за това в стрелковият клуб на ОСО се появиха няколко пакета с автомоделни заготовки.
За щастие в този момент бях се записал в него, за да тренирам стрелба(това със стрелбата е друга история).
Помолих за един от пакетите и в последствие от него сглобих модела, който е на снимката.
В районият град Карлово от няколко години имаше пионерски дом, но нямаше кръжок по автомоделизъм.
Оказа се, че и там са получили такива пакети и на пролет ще се проведе първото в района състезание за пионери по автомоделизъм.
Снимката е направена 1971-а в двора на пионерския дом, след състезанието.
След три старта и стендовата оценка моят модел се оказа победител.

Най-хубавият модел бе изработен от ръководителя на кръжока в пионерския дом.
От балса, красиво боядисан с боя от Graupner, отварящи се врати и капаци.
С две думи - приказка.
Детето което участвуваше с него вероятно го виждаше за първи път...
Балсовият модел подскачаше на всяко камъче, на практика от трите старта нямаше нито един успешен.
Моят модел беше грозен, тежък и невзрачен.
Нямаше отварящи се врати, капаци - но имаше работещи светлини.
Победата бе извоювана на ходовите изпитания.
Спомена от това първо състезание все още не избледнява.

 

[S-LK]

1972-а бе създаден клуба към ВМЗ гр.Сопот основно направление автомоделизъм.
Идеята за създаването му е на инж.генерал-лейтенант Георги Трифонов Ямаков.
Генерален директор на създаденото преди няколко години ДСО"Металхим".
Ръководител на "Прототипната база" в която е клуба е инж.Иван Делов.
На снимката е с бяла риза и вратовръзка, в дясната ръка цигара.
Приведен ми дава указания преди да пусна модела.
Първата година почти всички правехме автомодели с въздушни винтове и двигател MK-16.
Автомодела е изработен без помощ от ръководителите.
Снимка от първото състезание в гр.Сопот на прясно асфалтирана площатка.


Стартовете не бяха особенно успешни.
Всички се учеха в движение, от ръководителя на клуба до всеки участник.
Все още не знаехме,че за този тип модели е нужна специална писта в средата
на която да има устройство за което се закачва кордата.
Втори човек, който да подвежда модела от центъра и след това да се качва на предпазният кръг и т.н.
На следващата година вече имахме такава писта на няколко метра от клуба,
но моя интерес към този тип модели изчезна, просто исках нещо повече.

 

[S-LK]

1973-а 11-13 юни,гр.София(западен парк), VI-Републиканско средношколско първенство.
Пловдивски окръг се представляваше от гр.Сопот.
От окръжният клуб ни раздадоха анцузи, за съжаление бяха малко късички.
Автомодела с който участвувах беше изработен от Марин Неделчев,
по схемата изискваща най-малко усилие от негова страна.
Каросерия от балса копие на някакъв прототип на Pininfarina S.p.A. (Пининфарина),мащаб 1:10.
Освен гръмкото име, което малко хора в онези години бяха чували друго интересно нямаше.
Предно стъкла от плексиглас беше единствената екстра ...странични стъкла нямаше.
Шаси от 3мм Д16Т, не си спомням как изглеждаше предния мост, но също е бил нещо семпло.
Модела нямаше диференциал!
Решението беше просто - едно задно двигателно колело,другото се въртеше свободно, на някаква ос ... дори нямаше лагер.
Движеше само на право, нямаше заден ход.
Скороста на движение постоянна, но за сметка на това преди старт можех да я регулирам механично.
За целта модела беше обурудван с интересен планетарен редуктор на Graupner в едно тяло с електромотора.
Закрепването на приемника, сервото и акумулаторите бе моя грижа.
Зареждането на акумулаторите също, на практика ги зареждах в къщи защото в клуба беше забранено да се оставят включени електроуреди.
Теглото на модела над 4 килограма!
Това се дължеше на огромният и тежък приемник, рулевата машинка, захранването на приемника и захранването за електромотора.
Общо в модела имаше 24 волта. 2 по 6 със средна точка за приемника,отделно 12 за задвижването.
Използувах български Ni-Cd 450mAh произведени от завода в Самоков(сребърно-цинковите още не бяха усвоени за производство).
Бях изключително горд с огромния предавател Digital TX/RX-14 произведен от GRUNDIG, закупен от фирмата Graupner.
На практика той все още принадлежеше на пионерския дом гр.Карлово!
За него вероятно ще напиша в следващият пост.
Конфигурацията на трасето е описано в книгата "ПОСОБИЕ ДЛЯ АВТОМОДЕЛИСТОВ" на стр.6 рис.1
http://drive.rcmania.bg/Gusev_E_M_Osipov_M_S-Posobie_dlq_avtomedelistov.pdf
Иска ми се да обърна внимание, че пистата описана в книгата на Доко Каменов "Пионер автомоделист" е различна!
Разликата е - все още нямаше фунийки(чаши), имаше само две линии на разстояние една от друга 0,8м.
Модела не трябва да напуска очертанията на трасето.
В случай, че модела прекоси някоя линия трябва да се върне на същото място за да влезе в трасето и продължи движение по него.
Скороста на движение беше много низка, по спомен 4-5 и дори 10 минути бяха необходими някой модели да завършат старта.
Съдия с пръчка се движеше до модела и показваше от къде трябва да мине и ако сбърка от къде да се върне.
Бях силно разочарован от резултата, нямах успешен старт.
Останах възхитен от модел значително по-малък от моя(мащаб 1:18).
Теглото му не повече от килограм. Приемника се захранваше с 4-ри батерийки R6.
Какво беше захранването на електродвигателя не успях да разбера.
Имаше отварящи се врати, капаци ... имаше деференциал, независимо предно окачване.
Предавателя се държеше в една ръка (успях да прочета надписа MiniProp4 и видях знака на Graupner).
Състезателя изминаваше трасето за по-малко от две минути.
Вероятно сами си досещате - това бе представителя на София-I отбор.

 

[S-LK]

Стендова оценка на модела(на практика нямаше какво да се оценява).
В протокола от сътезанието пише 19 точки,което ме нарежда на последно място.

Спомням си името на един от съдиите - Аспарух Карагюлев инструктор-треньор по авто и корабо моделизъм при ЦКМ на ЦК на ДКМС.
Първият от ляво на дясно е Цветан Ценов съдия от гр.Берковица.
По късно беше водач на националния отбор при първото ни състезания в ГДР.

На снимката от ляво на дясно:
м.с.Тодор Дилчев от Пионерския дом в Карлово,отговаряше да върне Digital-a
Иван Аврейски мой съученик и състезател в клас AB2.
м.с.инж.Любомир Караиванов състезател в клас АРЕ
з.м.с.Марин Неделчев водач на отбора
Иван постигна скорост 113,924 км/час и се класира 12-ти.
От снимките липсва Александър Егоров също мой съученик.
В клас AЕ се класира 3-ти, на практика това бе най-големия успех за отбора ни.

 

[SASHO]

Гледал съм състезание '80-те години в Пазарджик на нещо като цитираната писта по-горе .. Тогава видях за първи път радиоуправлем модел и очите ми останаха в него. Бях като гръмнат и осъзнах, че ровичканите от мен конструктори "Мусала" и колички, които правех от тях с моторче и плоска батерия са едно голямо нищо

Благодаря за интересните снимки и описания!

Поздрав,
Сашо

 

[S-LK]

Сашо радвам се , че писанията ми ти навяват хубави спомени.
Не съм забравил за Пазарджик,продължавам да търся някаква информация.
Преди няколко дена ми подариха тетрадка с написано на ръка състезания и класирания.
Първото нещо което проверих - имало ли е състезания в Пазарджик.
Ти се оказа прав - имало е,но само едно за пионери през 1981-а.
По това време вече съм бил при мъжете "конструктор" и за това не помня.
За съжаление в тетрадката не са записани участниците пионери,а само че отборно сме втори.
Пионерите се сътезаваха в класовете AB1, AE и AГ.
Състезанието за средношколци се проведе в гр.Враца.
Средношколците се състезаваха в класовете AC2, AB2 и RC-EB.
Генко Базитов 1-во място AC2
Иван Минков 1-во място AB2
Кирил Кирязов 3-то място RC-EB
Всички модели с изключение на модела AB2 и RC-EB вече съм показал в предните постове.
Малко ще се обърка хронологията на постовете ми,но вече сканирах листа
Състезанието за конструктори се проведе в гр.Варна
з.м.с.Марин Неделчев 1-во място AC2
м.с.Димитър Дишлиев 2-ро място AC2
м.с.инж.Любомир Караиванов 1-во RC-EB
м.с.Тодор Дилчев 3-то място V1

 

[SASHO]

'81-ва съм бил едва 5 годишен Периода, за който говоря е може би '85-та до '89-та или нещо подобно

 

[S-LK]

Digital TX/RX-14 e произведена от GRUNDIG (1966).
Това е първият известен образец на апаратура за пропорционално управления от най-висок клас.

Изпълнена е изцяло с дискретни елементи!

Музеят разполага единственно с два сервомеханизма.
Подарък от м.с.инж.Стефан Харитов.

 

[S-LK]

В предавателя има 30 транзистора и 61 диода.
Излъчвана мощност-0,6W. Работна честота -27Mhz с възможност за смяна на комплектите кварцове.
АМ модулация, PPM кодировка на сигнала.
Метален корпус. Телескопична антена с дължина 1,46м. Тегло 2,1 килограма.
Захранване 12V NiCD акумулатори.

 

[S-LK]

Суперхетеродинен приемник изпълнен с 54 транзистора и 59 диода.
Тегло-130грама. Размери на базовия модул 59x43x98мм, дополнителен модул 58x41x18мм.
Захранване 12V(2x6V),консумиран ток без сервомеханизми до 50мА .

Седем сервомеханизма DIGIMATIC-R
Електромотор MICRO T05.
Редуктор 700:1 (материал - бронз). Маса 60г на един сервомеханизъм.
Размери 59х20х44 мм. Время за отклонения - 0,4 сек/45гр.
Усилие 20Н/см (Imax = 150 мА).
В редуктора има вграден фринкционен съединител за защита от силни удари.



Такива комплекти са закупени през 1967-а за оборудване на авиомишени.
До 1969-а с тях се оборудват авиомишените РУМ-1,РУМ-2 и РУМ-2М.
Тези авиомишени успешно се изнасят за другите държави членки на Вършавския договор.
Както писах в предните постове установих,че не става за автомодели.
Тя беше предназначена за авиомодели.
Оригинала отдавна не съществува(ако не бъркам след години м.с.инж.Валентин Динков
използва кутията на предавателя и механиката в него).
За това използвам чужди снимки.

Пред няколко института е поставена задача да се изкопира и създаде родно производство.
Българското наименование на предавателя и съответно комплекта е ЯВОР-1.
С тази комплектация се произвеждат авиомишените РУМ-2МБ и M-200 от 1971-а,през 1974-а УтРУМ.
Електрониката не беше проблем за съществуващите вече в България заводи.
Приемника е доста по-голям и по-тежък от оригинала.
Сервомеханизма се произвеждаше в Габрово под името ПЕЛИКАН.
За него се внасяха оригинални електромоторчета MICRO T05!
Габаритните размери на сервомеханизма,механиката и електрониката не се отличават от оригинала,
качеството също!
С тази комплектация се произвеждат авиомишените РУМ-2МБ и M-200 от 1971-а,през 1974-а УтРУМ.

14 април 2021г. в музея прибавих GRAUPNER DIGITAL TX14 by GRUNDIG 1966

 

[S-LK]

Вероятно е хубаво да спомена най-разпространените апаратури за радиоуправление,
които бях виждал в окръжния клуб по моделизми Пловдив,както и на републиканското в София.
Variophon 2 и Variophon 8 S също на фирмата Grundig и продавани от Graupner.


С няколко вида сервомеханизми:

Най-добрият от тях SERVO auto MATIC II на практика е сервомеханизма DIGIMATIC-R
без електрониката и потенциометъра за обратна връзка.
Те бяха преобладаващи,но не пропорционални!
В окръжният клуб Пловдив в секцията по автомоделизъм ръководена от Любен Ангелов видях един Variophon 2.
Той ми позволи да го разгледам и обясни, че това с което разполагаме е пропорционално и по-хубаво.
Имаше и Metz Mecatron също не пропорционални,но за тях почти нямам спомен.
Вероятно в България е имало и други видове, но не съм ги виждал.
В този пост използвам чужди снимки.

Получихме подарък за музея комплект Variophon 4S Graupner by Grundig:


Още един подарък от м.с.инж.Валенин Динков(30.06.2019):

 

[S-LK]

Разбира се по-добри са (цифровите) пропорционалните Varioprop 10
и последвалите модификации - Varioporop-6 и Varioprop-12.
Произвеждани от фирмата Grundig в различни варианти от 1968г.
Първия Varioprop 10 може да се види в музея пост 622:
https://rcmania.bg/index.php?threads/Спомени-за-спорта.2133/page-32#post-38961
Те обикновенно се използуваха за авио и корабо модели.
За първи път видях такъв в окръжния клуб гр.Пловдив (секцията по авиомоделизъм).
Нямам спомен да съм виждал на състезанието в гр.София.
На по-късен етап се появиха и в автомоделизма,(наричахме ги "черните Вариопропи").
Предавателя e в пластмасова кутия,сравнително малък и лек.
С размери 200x158x47(с малки отклонение в зависимост от варианта).
Тегло без акумулатор 0,76кг.Захранване 12V.Излъчвана мощност 0,4W.
Антена с дължина 1,43м закрепена под ъгъл 45 градуса.
12 кварцово стабилизирани канали.

Приемника и добавянето на канали към него са на модулен принцип.
Теглото и обема силно се различаваха от приемника на Digital-а.
Суперхетеродинен приемник с размери 58Х42Х34мм и тегло 70гр.
През 1970-а произвеждат новия приемник Mini-Superhet-4,8 V.
С размери 58X42X21мм и маса 48г.
Полеви транзистори на входа,интегрална схема ...захранването 2 по 2,4V!
Модулите за сервомеханизми имат същите размери като приемника и тегло 33гр.

Сервомеханизма е рейков има специален потенциометър за обратна връзка,
но без вградена електроника.
Рейките и всички зъбни колела са пластмасови.

В този пост само първата снимка е чужда.

 

[S-LK]

През 1973-а фирмата Grundig произвежда нови варианти на предавателите Varioprop: 6S, 8S и 12S.
Имат характерен жълт корпус. В тези предаватели се използуват интегрални схеми.
Увеличена е изходната мощност до 1,3W.
В същата година е започното производство на дешифратор с размери 48Х42Х12 и тегло 22гр.
На снимката е работещ комплект Varioprop-6S!
С течение на времето са счупени куките за закачване на ремък и е присадена планката на Digital-а.

Този тип апаратури дълги години се използваха от авио и корабо моделистите.
За автомодели и особенно за автомодели с двигател с вътрешно горене не бяха успешни.
Комплект с тази апаратура получихме и универсално зарядно устройство MULTILADER за заряд на NiCd акумулатори:

През годините е минавало от ръце на ръце,но работи и до сега.
Схемата му е пределно проста: трансформатор, четири диода и подбрани лампички с нажежаема жичка.
Лампичките изпълняват ролята на стабилизатори на ток.

 

[S-LK]

MiniProp 4 1972 OGAWA Model MFG. CO. Japan
Произведена в Япония от известия и до ден днешен производител на двигатели OS.
В този вариант продавана в Европа от фирмата Graupner.
След републиканското в гр.София намерих каталог на Graupner(ако не се лъжа
след доста молби ми го дадоха временно от окръжния клуб).
В него имаше MiniProp 4 и много други интересни неща.

Генерален директор на ДСО Металхим е ген.л-т Георги Ямаков.
Негова е идеята за кола произвеждана в България(ширпотреба на военното производство).
Той е създателят на прототипната база, в която беше и кръжока по автомоделизъм.
Ръководител на прототипната база е инж.Иван Делов.

Направих списък и зачаках с нетърпение, ще се сбъдне ли мечтата.
Смътно си спомням някакъв разговор и въпроси от типа:
Защо ти трябват тези работи?
Защо си написал два броя и купчина други работи си добавил?
За тези неща трябва валута "второ направление"! и т.н.
Вероятно съм отговорил:
За да побеждавам или поне да имам възможност за това.
Защо други вече го имат?
Ако го счупя или изгоря да имам резерва.
Мисля и за другите деца от кръжока.

 

[S-LK]

След около два месеца пратката пристигна.

За по-сигурно бях поръчал два MiniProp 4 и един жълт Varioprop-12S.
Няколко вида и по няколко броя електродвигатели, лампички с биметална пластинка.
Двигатели COX свещи и гориво за тях и какво ли не още ..
Повечето неща бяха прибрани в склада,дадоха ми един MiniProp 4
и буквално го занесох в къщи за да го разгледам спокойно.
Предавателят беше изключително лек с много странна конструкция.
Държеше се с една ръка и с помоща на палеца се движеше страничен лост.
Отклоненията на лоста са малки.
С палеца и показалеца на другата ръка се движеше средният лост.
Отклоненията на лоста са големи.
Захранваше се с три батерийки R6.Антената сравнително къса.
Кварцова стабилизация и възможност да се сменят двойките кварцове.
Изпълнен изцяло с дискретни елементи.

 

[S-LK]

Приемника е кварцово стабилизиран суперхетеродин:

Изпълнен с транзистори и нещо съвсем ново за мен - два броя BRY39.
(BRY39 - PROGRAMMABLE UNIJUNCTION TRANSISTOR).
Малко по-голям от кибритена кутия.
Кварца e скрит в кутийката, но тя се отваря много лесно.
Два сервомеханизма - малки, леки и много бързи.
Пластмасови зъбни колелца,вградена електроника.
Захранване на бордовата система - четири батерийки R6 в семпла пластмасова кутийка.