ПЪРВОТО, и най-важно нещо, което трябва да знаете за турбинните модели (EDF моделите), е че те не са препоръчани за хора без никакъв опит, или с малък опит, в летенето на радио управляеми самолети!!! ВТОРОТО най-важно нещо, e че при тях правилата за летене и оборудване са малко по-различни от тези при повечето други модели самолети. Имайки това в предвид, в тази тема ще се опитам да опиша колкото се може по-добре и по-подробно спецификите на EDF моделите, и ще дам насоки за това, как е препоръчително да се подбира електрониката за тях за да е сигурно, че ще се забавлявате максимално, без да съсипете батериите си, или да претоварите и изгорите нещо.
Модели тип KIT, ARF, PNP, PNF, BNF, RTF
Когато се избира първи турбинен модел, е хубаво да се имат няколко неща в предвид, преди да се спрете на определен модел. Нека да започнем с горните абревиатури и тяхното значение:
KIT - най-често това е модел на части, без никаква електроника в комплекта, който има нужда от сглобяване. Има вероятност да има електроника, но това са редки случаи.
ARF (Almost Ready to Fly) - общо взето по китайските сайтове това е същото като KIT, а примерно в германски сайтове означава почти напълно сглобен модел с електроника, накойто му е нужен само приемник, батерия и радио апаратура за да полети.
PNP (Plug-n-Play) - тази абревиатура е залепена към всички модели в крайски сайтове, които са почти напълно сглобени, или напълно сглобени, имат инсталирана електроника и са необходими само радио апаратура, приемник и батерия за да литнат.
PNF (Plug-n-Fly) - общо взето е аналог на PNP, но PNF се използва само за летящи модели, докато PNP е по-общо и се ползва за всякакви модели - коли, хеликоптери, мотори, смаолети, лодки, т.н.
BNF (Bind-n-Fly) - обикновено, това са модели на по-големите компании в бранша (Horizon Hobby, Walkera, Graupner, Multiplex, и други), които идват с вече инсталиран приемник (но отново без батерия, зареждачка за нея, и апаратура) и са подготвени за свързване с апаратури, които въпросните компании също произвеждат. Примерно, ако купите BNF модел на Horizon Hobby, ще трябва да имате апаратура Spektrum, или друга съвместима с протоколите DSM2 и DSMX, за да можете директно да свържете модела с нея. Тези модели, стига да има точно модела джет, който искате и харесвате, са изключително удобни ако вече имате апаратура съвместима с приемника в BNF модела.
RTF (Ready to Fly) - както подсказва името, това е модел, който идва отново почти напълно сглобен, или напълно сглобен, с цялата електроника инсталирана в завода, но тук в комплекта има и батерия, зареждачка за батерията, радио апаратура и приемник. Нищо допълнително не е нужно за да литне модела.
Ако имате опит със самолети от преди, и имате поне един купен модел, не само депронки или други ръчно правени модели, сигурно сте запознат с част от горната терминология. Ако няма никакъв опит, или имате малко опит, в летенето на самолети, бих препоръчал да понатрупате малко повече опит с няколко нормални витлови модела, преди да минете на турбинни модели. В следствие на този съвет ще приема, че хората, които ще продъклжат да четат надолу, имат някакъв опит с летенето, и голяма част от информацията и терминологията няма да им е чужда.
Та нека преминем и към препоръките. Колкото и опитен моделист да сте, никога не бих препоръчал взимането на RTF модел, що се отнася до турбинните модели. Причината е следната - като цяло EDF моделите имат нужда от по-голяма скорост за да летят стабилно, което от своя страна увеличава значително чувствителността на контролните площи на модела. Апаратурите в RTF моделите обикновено са с много ниско качество, и нямат възможност за програмиране на чувствителност на отклонения, крайни точки и т.н., което е важно за всякакви модели, но изключително полезно при турбинните. В следствие на това, особено при абсолютно начинаещи пилоти, това може да доведе до много трудно овладяване на модела, и в крайна сметка неговото разбиване в земята. Въпреки, че RTF турбинен модел може да изглежда изгорен като цена, не се подлъгвайте и не го купувайте. Витлов модел самолет ще лети много по-лесно в RTF вариант с евтината апаратура, но не и турбинния. В тази връзка бих предположил, че щом все още четете, най-вероятно сте моделист с опит в летенето и имате по-сериозна, програмируема, апаратура. Друг проблем са включените в комплекта батерия и зареждачка - батерията обикновено е малка и слаба за модела, и много бързо ще се скапе, а зареждачката е ужасно елементарна и зарежда много бавно.
Ако това ще е първият ви EDF модел, също не бих препоръчал KIT варианта, защото за него ще трябва да поръчате електрониката отделно, но както казах в началото, схемата и правилата за подбиране на електроника при турбинните модели е малко по-различна от при витловите, и може да вземете грешните компоненти, което да доведе до доста ядове и евентуалното ви отказване от тези модели. Освен ако нямате конкретна и потвърдена информация за данните на определени компоненти, които смятате да закупите (и като казвам потвърдена, нямам в предвид данните от сайта на магазина, в който се продават компонентите, защото те обикновено са СИЛНО завишени, а информация от конкретни тестове от хора, които са закупили компонентите и после са качили резултатите от тестовете в интернет), бих препоръчал да НЕ взимате KIT турбинен модел докато не навлезете малко навътре в материята и не натрупате опит с този тип модели.
В крайна сметка най-подходящия вид модели остават PNP/PNF версиите, както и BNF версиите, ако имате апаратура съвместима с приемника в BNF модела, който сте избрали. Те са почти напълно сглобени, или напълно сглобени модели, с почти цялата електроника предварително инсталирана. Това, което трябва да добавите е батерия, приемник (това вече е добавено в BNF моделите) и радио апаратура; предполага се, че имате прилична зареждачка. Когато вземете такъв модел, НИКОГА не купувайте батерията препоръчана в описанието, особено ако модела е от китайски сайт. Купете батерия с подобен капацитет, но поне с 1.5 или 2 пъти по-висок "С" рейтинг (ако не ви е ясно какво е "С" рейтинг, и ако искате да разберете как правилно да разработвате, и ползвате вашите батерии, моля прочетете ТАЗИ тема). Това ще подсигури дългия живот и правилната експлоатация на батерията. Повечето PNP модели от китайски производители или магазини са сметнати като полетно тегло с много малки, леки, но и слаби батерии, за да излезе теглото по-ниско. Истината е, че препоръчаните батерии са сметнати според максималната консумация на мотора - ако мотора дърпа максимално 30А, препоръчаната батерия обикновено ще е такава, която максимално може да отдаде 30А. Имайки в предвид, че при повечето евтини батерии този "С" рейтинг е силно преувеличен, най-вероятно реалния е поне 25% по-малко, което значи, че ще скапете препоръчаната батерията за няколко полета, особено ако са при по-висока газ. Взимането на батерия с по-високо С онзачава, че тя няма да се натоварва толкова много, пада на ток-а няма да е голям, модела ще има повече мощност, и самата батерия ще живее по-дълго, дори да е малко по-тежка от препоръчаната. Възможността да ползваше ваша апаратура с приемник също дава изключителна гъвкавост относно програмирането на модела и на отклоненията на контролните площи - нещо което е значително по-трудно, а за някои неща и невъзможно, с апаратура от RTF модел.
Тъй като горния параграф беше главно за PNP/PNF моделите, тук искам да вмъкна и няколко изречения за BNF моделите, защото при тях има някои особености, които са много благоприятни за начинаещи. Понеже съм имал досег само до EDF BNF модели на Horizon Hobby - MiG-15 и Habu - мога да кажа, че въпреки малкия си размер (28мм турбина), който принципно не е подходящ за начинаещи EDF пилоти, точно тези модели са изключително добри за целта, защото имат вградена стабилизираща система. Тя улеснява много летенето на един такъв модел, като предразполага към бързото свикване с поведението на EDF моделите. Условието е, че за да ги ползвате е добре да имате апаратура Spektrum, или друга съвместима с DSM2 или DSMX протокола. В някои от комплектите може да има включена батерия, в други не. Като цяло където има батерия, всичко става много лесно - зареждате батерията, вадите модела от кутията, слагате батерията, свързвате с апаратурата и литвате. Изключително лесна процедура, без да има нужда от настройка и подготовка на модела предварително. За съжаление този тип модели идват и на доста по-висока цена за размера си, и изискват да имате определена апаратура, за да ги ползвате, така че може да не са подходящия вариант, за някои хора. И все пак, ако можете да си ги позволите, това са изключително добри модели, които ще литнат с минимална подготовка на модела.
След като установихме кой вид комплекти модели са подходящи за начинаещите турбинни моделисти, нека видим кои модели (тук имам в предвид като дизайн - едни са по-лесни за летене, други са много трудни) турбинни джетове са подходящи за първите стъпки.
Размери EDF (Electric Ducted Fan) турбини
При EDF турбините има следните размери: 20мм, 28мм, 35мм, 40мм, 50мм, 55мм, 64мм, 68мм, 70мм, 74мм, 80мм, 90мм, 100мм, 110мм, 120мм. Има и други междинни размери, но те са много рядки. Най-масовите размери, на които ще попаднете са следните: 28мм, 35мм, 50мм, 64мм, 70мм, 90мм турбини.
Моето мнение, е че за някои модели джетове, подходящи за начинаещи, най-удачния размер е модел с 50мм тубрина, но има модели и с 64мм турбина, които също са по-лесни за управление и биха свършили работа за учене. В крайна сметка преценката си е ваша, и трябва да е съобразена до някъде и с вашия вкус, и това кой модел джет харесвате, и дали го има с размера турбина подходяща за начинаещи EDF пилоти.
Какви джетове са подходящи за първи турбинен модел
Тук нека започнем с изброяване на видовете материали, от които готовите модели на джетове се произвеждат. Три са основните материали: EPS, EPO и фибростъкло. Първите два материала са производни на стиропора, и са най-често ползвани за изработка на модели от микро/нано размер, до големи модели за 90мм турбина. От фибростъкло се правят модели за 70мм турбини и нагоре, но то е по-тежкият материал и главно се ползва за по-големите версии на модели.
EPS-а е технологично по-старият материал, но все още има модели, които се произвеждат от него. Особеностите му са, че е много малко по-лек от EPO-то, но е значително по-ронлив и крехък, не е гъвкав материал и се троши на парчета. При по-сериозно падане на модела, е възможно да се раздроби така, че да е почти невъзможно да се залепи обратно. Повърхността му е по-грапава от EPO-то, и всякакви бои върху него изглеждат матирани.
EPO-то технологично по-модерлия материал, и всички нови модели вече се произвеждат от него. Има значително по-голяма еластичност на материала от EPS, и е нужно сериозно усилие за да се скъса, и обикновено се къса на големи парчета, лесни за залепане обрано на модела. При сериозно падане на модела материала ще се изкриви, ще се напука, може да се откъсне някое по-голямо парче, но с гореща вода и малко лепило много бързо ще може да изправите кривите части и да го залепите обратно.
Фибростъклото е най-тежкият материал от трите. От него обикновено се правят по-големи дветове, и такива с много голям детайл, близък до оригинала. Най-често се правят копиини модели на джетове, които не са предвидени за сериозно акробатично летене, но и това правило има своите изключения за определени модели. Като цяло материала е много здрав, но при по-сериозен удар се пука и цепи на парчета, които в някои случаи няма да е много лесно да се оправят.
Като цяло най-подходящия материал за модел за начинаещ при турбинните модели е EPO. При него има постигане на доста добъро ниво на детайл от оригиналния модел, и е доста държалив материал, позволяващ грешки при ученето без да налага изхвърлянето на модела и поръчването на ново тяло. Моделите от EPS са на доизживяване, защото силно се надявам, че при осъвременяването на даден модел, правен от EPS, той ще бъде направен вече от EPO. Фибростъклото е материал за много напреднали EDF пилоти, които вече имат много опит, и шанса да падне модела поради тяхна грешка и много малък.
И така стигаме до това какви модели джетова са най-подходящи за начинаещи EDF пилоти. Поради спецификите на истинските джетове - малки крила, голямо крилно натоварване, необходимост от висока скорост за да летят добре - голяма част от моделите на джетове не са подходящи за начинаещи пилоти, както и по-големите и най-малките размери джетове също не са подходящи за тази цел. Моят опит показва, че оптималния размер за учене, е модел с 50мм турбина, а за определени модели джетове може да се почне и с 64мм турбина.
Аз винаги бих препоръчал да се почне с модел с 50мм турбина чисто и просто заради по-ниската цена и по-евтините батерии за него. В случай, че решите, че този тип модели не са за вас, няма да сте вкарали много пари в него, а и по-евтин модел винаги се продава по-лесно, особено на пазар като нашия, където EDF моделите не са все още толкова популярни.
Най-накрая стигаме до моделите джетове, които са подходящи за начинаещи EDF пилоти. От личен опит и наблюдения, мога да предложа следните модели:
28мм модели (само BNF, със стабилизираща система)
UMX MiG 15 AS3X - микро турбинен модел с приемник и стабилизираща система AS3X, подходящ за начинаещи EDF пилоти. Модела има батерия и зареждачка в комплекта, така че е нужно само да го свържете към вашата DSM2 / DSMX апаратура, да заредите батерията и да го литнете. Никакво време не се губи за настройка и доработка, както е при повечето китайски модели. Въпреки стабилизацията, този модел е много лек и НЕ е подходящ за по-силен вятър от няколко км/ч.
UMX Habu 180 AS3X - микро турбинен модел с приемник и стабилизираща система AS3X, подходящ за начинаещи EDF пилоти. В комплекта няма батерия и зареждачка, така че ще трябва да се купи допълнително, но тук спокойно може да се ползва препоръчаната батерия. Остава само да свържете приемника към вашата DSM2 / DSMX апаратура, да сложите батерията в модела, и да го литнете. Никакво време не се губи за настройка и доработка, както е при повечето китайски модели. Въпреки стабилизацията, този модел е много лек и НЕ е подходящ за по-силен вятър от няколко км/ч.
50мм модели
T-45 Red Hawk / Goshawk - истинският джет е тренировачен самолет, и много от благите летателни характеристики са прехвърлени и на умаления модел. Модела предлага прекрасни възможности хем да се научите да летите EDF модел сравнително бързо и лесно, но показва и някои от недостатъците на повечето EDF модели (пропадане през крило при ниска скорост в завоите), с които ще можете да свикнете на него, и да не правите тези грешки по-натам, когато минете на други, и по-големи модели. (ако проследите този линк: 50мм Т-45, можете да видите моя Т-45 модел с 50мм турбина в блога ми)
L-39 Albatros - този модел не съм го летял лично, но съм виждал как лети и мога със сигурност да кажа, че ако се придържате към теглото му по спецификация, и не слагате големи батерии в него, лети много добре, не е лесно да го накарате да пропадне при ниска скорост, и според мен е подходящ за начинаещи EDF пилоти.
AMX EDF Jet - още един модел, подобен на Т-45 като дизайн, със съответните благо полетни характеристики, подходящи за начинаещи. Не съм летял този модел, и не съм го виждал на живо но по всичко, което съм прочел за него, спокойно мога да го предложа на начинаещи.
Katana EDF Sport Jet - поредният модел, подобен на Т-45 като дизайн. Също много добър за учене, с много благо полетни характеристики. Също не съм го летял и не съм го виждал на живо, но всички коментари за този модел, по световните форуми, са позитивни.
А-4F Skyhawk - един модел с малко по-различен дизайн от досега изброените. Също не съм го летял или виждал лично, но отново съм чел много позитивни неща за полетните му характеристики, и бих го препоръчал за начинаещи.
Т-33 и F9F - два модела с подобен дизайн и конфигурация като на L-39 Albatros. Споделят неговите благо полетни характеристики, като също е препоръчително да се лети с тегло близко до това по спецификация. Не съм ги виждал или летял лично, но коментарите за тези модели също са много позитивни.
64мм модели
Т-45 Red Hawk / Goshawk - и 64мм версията на този модел става за учащи се, но модела е значително по-скъп от 50мм версията. Поради по-големите си размер и тегло, модела лети доста по-спокойно при вятър, и е изключително плавен при кацане, като в същото време споделя всички благи полетни характеристики, налични и при по-малката версия. (ако проследите този линк: 64мм Т-45, можете да видите моя Т-45 модел с 64мм турбина в блога ми)
L-39 Albatros - този модел и в размер с 64мм турбина отново е много добър летец, с отлични полетни характеристики. Отново не съм го летял, но съм го виждал лично в полет и знам, че би могъл да се литне успешно от начинаещ EDF пилот.
Stinger 64 MkII - това е модел с подобен дизайн на Т-45, и същите отлични полетни характеристики. Имам такъв модел в KIT версия, и още не е сглобен, оборудван и облетян, но когато това се случи, ще дам линка в това описание и ще напише собствените си наблюдения. За сега, съдейки по мненията на много хора, които са го летяли по света, мога да кажа, че модела определено става за начинаещи пилоти.
Rafale - това е модел с така нареченото "делта крило" и предкрилки. Настроен правилно, това е един от най-мазно, и добре, летящите EDF модели, до които съм се докосвал. Има доста добри акробатични възможности дори без векторна тяга, НО за разлика от всички модели изброени горе, този за момента се прави само от EPS пяна и е хубаво да се пази доста. Включвам го в списъка със самолети за начинаещи, защото е изключително благ за летене, НО ако искате да го запазите в красивия вид, в който идва не бих препоръчал това да е първият ви EDF модел. (можете да видите модела в блога ми, като последвате този линк: FMS Rafale 64mm)
За момента това са моделите, за които знам, че са подходящи за начинаещи EDF пилоти. Може да има и други, ако открия такива ще ги добавя тук.
ВНИМАНИЕ: Въпреки, че гореспоменатите модели са подходящи за начинаещи EDF пилоти, те НЯМА да летят добре ако не са настроени добре. Когато изберете даден модел, е от изключителна важност да потърсите информация за модела по световни форуми (RCGroups примерно), където със сигурност ще има много информация за него, и за правилната му настройкал. Имайки в предвид, че тези модели са произведени в Китай, не е препоръчително да се вярва напълно на книжката с инструкциите, която идва с моделите, защото в повечето случай информацията в нея е грешна, и може да доведе до много лошо полетно поведение на модела, и дори падане. Правилното балансиране на модела спрямо "Центъра на Тежестта" (ЦТ) е изключително важно за EDF моделите. Най-добрият вариaнт е да намерите човек, който разбира конкретно от EDF модели, да прегледа самолета, и да ви даде насоки АКО има нещо за дооправяне преди първия полет. Ако около вас няма такъв човек, винаги можете да питате тук във форума, в раздел "Самолети - Електро", и ще се опитаме да помогнем до колкото можем.
Моля имайте в предвид, че за момента най-изявените и активни EDF маниаци в България сме аз (Arxangel) и JetMan, и въпреки голямата ни страст към тези модели, нямаме възможност да облетим и притежаваме всеки възможен модел, така че е вероятно модела, който сте избрал да не ни е познат лично, но все пак ще помагаме както можем.
Насоки за правилната настройка на EDF модел
Балансиране на турбинното витло (импелер)
Първото нещо което правя, когато получа нов EDF модел, е да балансирам импелера (витлото на EDF турбината). Поради факта, че EDF турбините работят на много високи обороти, един импелер може да се пръсне на парчета ако не е балансиран добре, а това може да доведе до падане на модела ви (ако се случи по време на полет), или до нараняване (ако се случи на земята докато го държите в ръка). Балансирането на EDF импелери е почти като при нормалните витла, но поради ниското тегло на по-малките турбини е перпоръчително ползването на магнитен балансер. Поради високите обороти, които турбината развива по време на работа, никое тиксо няма да се задържи върху витлата на импелера, затова то трябва да се наслагва от вътрешната страна на хъб-а (централната част на импелера, от която излизат всички витла), която обикновено е куха. По този начин, тиксото ще седи притиснато от центробежната сила и няма да отлети при развиването на високи обороти. И пак ще повторя - отделете изключително внимание и време на правилното балансиране на импелера, и го направете добре, за да е сигурно, че няма да има проблеми при работа. Добре балансирания импелер намалява шума на турбината, намалява консумацията и увеличава генерираната тяга.
Проверяване на EDF корпуса за деформации
Ако сте взели PNP/PNF модел, при инсталирането на компонентите в завода е напълно възможно да е ползвано повече лепило при монтирането на корпуса на EDF турбината от една от страните, в следствие на което корпуса да е деформиран, и импелера да се търка в него когато се върти. Това е лошо и НИКАКЪВ случай не давайте повече газ, с надеждата, че импелера ще се изтърка и ще си направи място за нормална работа. Най-вероятно така ще го пръснете, и това доста ще отложи облитането на модела, освен ако нямате резервни импелери.
По-добрият вариант е да извадите корпуса от модела, който обикновено е залепен с едно разтегливо китайско лепило, и с малко усилие ваденето му не е проблем. Почистете хубаво леглото на турбината в модела от остатъци от лепилото, както и външната страна на корпуса на турбината. След това развъртете импелера на ръка и вижте дали все още опита някъде. Ако вече не опира, и сте го балансирали, намажете съвсем леко с лепило като UHU Por (или друго такова, което остава разтегливо, когато изсъхне; това ще улесни повторното вадене на турбината, ако се наложи), сложете турбината обратно в леглото й в модела, и натиснете съвсем леко, колкото да хване лепилото. Уверете се, че след залепянето в модела импелера все още се върти свободно. АКО импелера опира в корпуса и след изваждането му от модела, значи има постоянна деформация в корпуса, или някои от витлата на импелера са по-дълги от другите. В този случай, и преди да балансирате импелера, ще трябва внимателно да видите кои точно витла опират, да ги маркирате, и след като свалите импелера да ги изшкурите, докато не започне да се върти свободно в корпуса, без да опира в него. Чак след това може да пристъпите към балансиране на импелера.
Има и друг начин за балансиране на импелера, и това е чрез включване на батерия, и развъртането му максимум до 50%. За да приложите този метод, е добре първо да се убедите, че витлата не се търкат в корпуса, а ако се търкат да коригирате това, както е описано в горния параграф. Можете да вържете спиид контролера или към приемник, и да тествате с апаратурата, или към серво тестер с потенциометър. Хващата турбината с с една ръка, като гледате да стискате леко само върху местата където опират перата на корпуса, които държат мотора. Трябва да държите там, защото иначе има вероятност при развъртането да стиснете малко повече, да деформирате корпуса, той да влезе в контакти с витлата на турбината, и тя да се пръсне. МОЛЯ, винаги слагайте предпазни очила, когато балансирате EDF турбина по този начин.
След като сте подхотвили всичко, развъртете турбината до 50% газ и следете вибрациите. Ако турбината работи относително тихо и не усещате много вибрации на пръстите си, вероятно сте попаднали на добро бройка, и няма нужда да балансирате повече. Ако усетите по-големи вибрации, спрете турбината, изберете си едно случайно витло и го маркирайте с маркер - това ще е витлото, от което ще почнете да тествате баланса. Отрежете едно малко парченце тиксо (аз лично ползвам качествен изолирбанд, който има много силно леило, и не се разлепва лесно) и го залепете на маркираното витло на импелера. Сега развъртете отново турбината, като много внимателно подавате газ нагоре. Ако усетите, че вибрациите са повече, не чакайте да стигнете 50%, а спрете турбината и преместете парчето тиксо на следващото витло, или на дясно, или на ляво, и повторете процедурата. Ако усетите, че вибрациите са по-малко, свалете импелера от адаптора, и залепете парче тиксо / изолирбанд от вътрешната страна на хъб-а, на същото място като витлото с парчето тиксо. Сега затегнете импелера отново на адаптора, свалете парчето тиксо от витлот и развъртете полека турбината, за да проверите, че найстина има по-малко вибрации. Ако вибрациите са значително по-малко и прецените, че няма нужда от повече балансиране, монтирайте турбината обратно в модела. Ако прецените, че има на къде още да се балансира, повторете горните стъпки до получаването на задоволителен резултат. Като цяло, колкото по-добре е балансирана турбината, толкова повече тяга ще генерира, толкова по-тихо ще работи, и толкова по-малко ще харчи.
Проверяване за деформации по тялото на модела, и настройка на електронните компоненти
След балансирането на импелера, вържете всички компоненти (спиид, серва) към приемника и включете батерия към спиида.Проверете, че всички контролни площи се движат в правилните посоки при подаване на команда. Проверете дали турбината върти в правилната посока, ако не, разменете мястото на 2 от кабелите от спиида към мотора. Ако имате програмируема апаратура, преди да използвате sub-trim или trim функцията, за да нагласите контролните площи, центрирайте всички тримове, вземете една отверка, или хекс ключ (ако контролните площи са хванати с клевиси, няма да са нужни инструменти), и механично нагласете контролните площи така, че да са максимално равни с крилата, и хоризонталните стабилизатори (и вертикалния, ако модела има вертикално кормило). Чак след това, ако има нужда, донагласете площите с trim и sub-trim функциите на апаратурата. След като вече всички контролни площи са нагласени, ако са използвани стопери с гайки за тягите, капнете малко лепило, за препочитане по-гъсто, от външната страна на гайката. Това ще предотвати отвиване на гайката в полет, в следствие на евентуални вибрации от турбината. Ще е добре да направите и калибрация на газта на спиид контролера, но след като приемаме, че имате и други модели самолети, значи трябва да знаете как става това.
Следващото, което е изключително важно да се провери, е дали има деформации по крилата, вертикалния и хоризонталните стабилизатори. Хванете модела отдолу и го вдигнете така, че целия да е изравнен на нивото на очите ви, като гледате носа на модела централно. Обърнете внимание дали има деформирани / изкривени крила или хоризонтални и вертикални стабилизатори. Ако няма такива добре, но ако има ще е хубаво да се изправят преди първия полет. По-бързия вариант е огъването на площите в противоположна посока на деформацията, докато тя се изправи. За да не се счупи частта на самолета, това трябва да става с много внимателно усилие, и да не се прекалява. Другият вариант, който е и по-бавен и сложен, е свалянето на електрониката от модела, и потапянето на деформираната част от него в гореща вода (малко под температурата на завиране). Ако имате дебели гумени ръкавици можете да бръкнете във водата и да изпънете деформираната част, или просто задръжте частта потопена за около 30 секунди, след това извадете и бързо коригирайте деоформацията. Когато материала се охлади той ще заеме перманентно новата позиция, или поне до последващо нагряване. Аз лично ползвам първия метод, но като цяло повечето модели идват без сериозни деформации по тях.
ВНИМАНИЕ: Тримирането на модела на земята НЕ означава, че няма да се наложи да се тримира допълнително във въздуха. Всички модели от EPS и EPO могат да претърпят някакви деформации по време на транзит, или просто от седене, което ще изисква допълнителното тримиране на модела по време на полет.
Проверяване на тягата на модела
Като за начало, ще е добре да се знае следното: с изключение на някои по-скъпи модели на големите компании в бранша, почти никой EDF модел със стоково оборудване, няма да има повече тяга от теглото му!!! И тук се появява един интересен момент при EDF моделите, който отказва голяма част от моделистите да се занимават с тях: EDF турбините са значително по-неефективни спрямо нормален мотор с голямо витло (поради високите обороти необходими за генериране на някаква прилична тяга), консумират много ток за размерите си, и често пъти тягата е прилична, но не много. Имайки това в предвид, начинаещите EDF пилоти трябва да са наясно с няколко неща:
1. Дори със стоковото оборудване, повечето EDF модели имат достатъчно тяга за да летят прилично, но в никакъв случай няма вероятност да са "прекалено мощни".
2. В зависимост от оборудването, полетното време ще варира между 3 и 5-6 мин, в зависимост от вашия стил на летене - повече газ, по-кратък полет, и братното - по-малко газ, по-дълъг полет (както беше споменато по-горе в текста, има лимит на това колко бавно може да лети един EDF модел (с малки изключения), поради тенденцията на повечето модели да се сриват при летене с много ниска скорост).
3. Тяговъоражаването на един EDF модел над 1:1 съотношение тегло:тяга ще изисква подмяната на почти всички компоненти по модела, и обикновено ще скъси полетното време още, ако целта е 3D летене, или просто много висока крайна скорост.
Ако вашият модел е на голям производител, и е относилтелно скъп, има голяма вероятност да има достатъчно тяга за много неща, и да е доста бърз. Във всички други случаи, ще е добре да проверите тягата, и за предпочитане консумацията, преди да го хвърлите във въздуха.
Най-лесният начин за проверяване на тягата, е да включите батерията, хващате самолета с една ръка така, че носът му стърчи нагоре, и постепенно давате газ докато стигнете 100%. Ще усетите, че самолета ще започне да олеква. Ако усетите, че самолета ви бута ръката нагоре, и ако го я отпуснете малко и я вдигнете той се издига след нея, значи имате модел с доста добра тяга, и няй-вероятно никога няма да ви се наложи да промените нещо по-него. Ако усетите, че модела олеква, но няма сила да се избутва нагоре, трябва да прецените горе долу според вас колко е олекнал, и ако го усещате поне 2 пъти по-лек от колкото тежи без газ, значи би трябвало да има достатъчно тяга за да лети прилично, но няма да има достатъчно за повечето акробатични маневри, и е напълно вероятно след време да искате да смените някои компоненти с цел повече тяга.
Другият метод е с носа подпрян надолу върху дигитална кухненска везна. Тъй като е малко вероятно първият ви модел да е толкова голям, че да има повече от 1.5-2кг тяга, повечето кухненски везни ще свършат работа. Най-добрия вариант ще е да измислите начин да закрепите самолета с носа към везната, като той да е перпендикулярен на нея. Ако може да избегнете вие да крепите самолета по време на теста, резултатите ще са най-точни. Чак след като модела е стабилно закрепен на везната, я включете за да се тарира с новото тегло върху нея. Сега бавно подавайте газ докато стигнете 100% и оставете така за 10-тина секунди и внимателно гледайте показанията (хубаво е батерията да е напълно заредена при този тест). Стойността, която ви интересува е тази, която ще се показва от 10-тата секунда нататък, защото в начало, поради факта, че батерията е пълна, е възможно показанията да са малко по-високи, а в реален полет те ще са такива само при излитането. Когато падне волтажа на батерията под товар, показанията също ще паднат и ще са горе долу такива през по-голямата част от полета. С този метод ще имате конкретни данни за тяговъоражеността на вашият модел. Ще е добре ако модела има тяга поне 75% от теглото си.
Има и вариант за тестване на турбината извън модела, примерно когато е извадена за балансиране и оправяне на деформациите, но резултатите ще са различни между това когато е извън модел, и когато е вътре в такъв. За това препоръчвам да се тества главно когато е монтирана в модела, а ако ще се тества извън него, да НЕ приемате, че тези показания ще са същите след монтаж в модела.
Общо взето мисля, че с това приключваме подготовката за един PNP модел за полет, и е време да преминем към първия полет.
Първи полет с EDF модел
Когато сте на поляната, или където летите, както с всеки друг самолет, включете батерията и се уверече всички контролни площи работят и се движат в правилните посокои, и че мотора върти в правилната посока. Проверете за всеки случай всички тяги, за да е сигруно, че няма проблем - или разлепено рогче, или стопер. Ако апаратурата ви е програмируема, може и да не ограничавате ходовете на сервата, но е абсолютно задължително да сложите минимум 50-60% EXPO на айлероните и елеватора, защото в противен случай модела ще е МНОГО чувствителен на подаване на команда. Когато слагате батерията, и сте проверил, и знаете със сигурност къде е ЦТ-то, добре е първия път да я сложите малко по-напред - винаги е по-добре модела да е малко по-тежък от към носа, отколкото от към опашката.
Когато сте готов с всички проверки и т.н., помолете някой моделист с опит в хвърлянето на модели да го хвърля първите няколко полета, докато го тримирате и свикнете с поведението му при излитане. Ако EDF модела няма тяга повече от теглото му, никога не го хвърляйте с носа по-нагоре от 20-30 градуса. В противен случай модела рязко ще загуби скорост, ще се срие и ще падне. Много е важно при хвърлянето турбината вече да е развъртяна на 100% и вашите ръце да са на стиковете на апаратурата, за да можете да коригирате евентуалното наклоняване на модела в дадена посока. Ако модела тръгне рязко надолу, в никакъв случай не коригирайте с пълния ход на стика; двъпнете стика до около половината от хода му, и само ако е нужно коригирайте още (много е важно EDF модела да набере висока скорост за да не рискувате да го сриете, ако подадете прекалено много горен елеватор преди това). Ако модела тръгне рязко нагоре и е изключително чувствителен, най-евроятно ЦТ-то е към опашката - изключете газта веднага и се опитайте да го приземите колкото се може по-плавно, и по корем, след което коригирайте позицията на батерията напред.
При успешно излитане и набиране на скорост, качете модела поне на 50-тина метра, сложете газта на 50-60%, или колкото е необходимо за да не забавя модела, и тримирайте модела АКО е нужно. Ако имате програмируема ли-по аларма, препоръчвам да ползвате такава поне за първите няколко полета, докато установите оптималното полетно време на модела. Препоръчвам настройване на алармата на 3.6 волта на клетка, за да не преразредите батерията. Докато свикнете с модела е препоръчително да летите с малко повече газ за да е сигурно, че няма да го сриете, а когато свикнете с него, го каче по-високо и тествайте да видите каква е минималната скорост / газ с която модела няма да се срива, а в последствие ще може да кацате спокойно с тази скорост. При първите полети обаче, когато стане време за кацане, изберете по-широко пространство и дръжте скоростта по-висока, за да не го сриете близо до земята. Върнете газта до долу секунда преди модела да докосне земята, за да не засмуче турбината нещо твърдо, което да изпочупи витлата на импелера.
ЧЕСТИТО!!! Вие вече имате успешно приключен поне 1 полет (евентуално), и ако изживяването ви е харесало, и нямате намерение да се отказвате, то вие вече сте EDF маниак - добре дошли в клуба!!! Въпреки всичките недостатъци на този вид модели, има някаква неповторима тръпка и ексзотика в тях, която ни кара да ги харесваме въпреки късото полетно време и неефективната работа на турбината, и да купуваме все повече и различни модели. Това е нещо като зараза, и силно се надявам да успеем да я предадем на все повече хора у нас!!!
С това приключвам тази тема, но с времето ще добавям нови материали в нея, защото никога не спираме да се учим и да откриваме нови неща. Ако имате конкретни въпроси, моля задайте ги, ще се опитаме да ви помогнем с каквото можем.
Модели тип KIT, ARF, PNP, PNF, BNF, RTF
Когато се избира първи турбинен модел, е хубаво да се имат няколко неща в предвид, преди да се спрете на определен модел. Нека да започнем с горните абревиатури и тяхното значение:
KIT - най-често това е модел на части, без никаква електроника в комплекта, който има нужда от сглобяване. Има вероятност да има електроника, но това са редки случаи.
ARF (Almost Ready to Fly) - общо взето по китайските сайтове това е същото като KIT, а примерно в германски сайтове означава почти напълно сглобен модел с електроника, накойто му е нужен само приемник, батерия и радио апаратура за да полети.
PNP (Plug-n-Play) - тази абревиатура е залепена към всички модели в крайски сайтове, които са почти напълно сглобени, или напълно сглобени, имат инсталирана електроника и са необходими само радио апаратура, приемник и батерия за да литнат.
PNF (Plug-n-Fly) - общо взето е аналог на PNP, но PNF се използва само за летящи модели, докато PNP е по-общо и се ползва за всякакви модели - коли, хеликоптери, мотори, смаолети, лодки, т.н.
BNF (Bind-n-Fly) - обикновено, това са модели на по-големите компании в бранша (Horizon Hobby, Walkera, Graupner, Multiplex, и други), които идват с вече инсталиран приемник (но отново без батерия, зареждачка за нея, и апаратура) и са подготвени за свързване с апаратури, които въпросните компании също произвеждат. Примерно, ако купите BNF модел на Horizon Hobby, ще трябва да имате апаратура Spektrum, или друга съвместима с протоколите DSM2 и DSMX, за да можете директно да свържете модела с нея. Тези модели, стига да има точно модела джет, който искате и харесвате, са изключително удобни ако вече имате апаратура съвместима с приемника в BNF модела.
RTF (Ready to Fly) - както подсказва името, това е модел, който идва отново почти напълно сглобен, или напълно сглобен, с цялата електроника инсталирана в завода, но тук в комплекта има и батерия, зареждачка за батерията, радио апаратура и приемник. Нищо допълнително не е нужно за да литне модела.
Ако имате опит със самолети от преди, и имате поне един купен модел, не само депронки или други ръчно правени модели, сигурно сте запознат с част от горната терминология. Ако няма никакъв опит, или имате малко опит, в летенето на самолети, бих препоръчал да понатрупате малко повече опит с няколко нормални витлови модела, преди да минете на турбинни модели. В следствие на този съвет ще приема, че хората, които ще продъклжат да четат надолу, имат някакъв опит с летенето, и голяма част от информацията и терминологията няма да им е чужда.
Та нека преминем и към препоръките. Колкото и опитен моделист да сте, никога не бих препоръчал взимането на RTF модел, що се отнася до турбинните модели. Причината е следната - като цяло EDF моделите имат нужда от по-голяма скорост за да летят стабилно, което от своя страна увеличава значително чувствителността на контролните площи на модела. Апаратурите в RTF моделите обикновено са с много ниско качество, и нямат възможност за програмиране на чувствителност на отклонения, крайни точки и т.н., което е важно за всякакви модели, но изключително полезно при турбинните. В следствие на това, особено при абсолютно начинаещи пилоти, това може да доведе до много трудно овладяване на модела, и в крайна сметка неговото разбиване в земята. Въпреки, че RTF турбинен модел може да изглежда изгорен като цена, не се подлъгвайте и не го купувайте. Витлов модел самолет ще лети много по-лесно в RTF вариант с евтината апаратура, но не и турбинния. В тази връзка бих предположил, че щом все още четете, най-вероятно сте моделист с опит в летенето и имате по-сериозна, програмируема, апаратура. Друг проблем са включените в комплекта батерия и зареждачка - батерията обикновено е малка и слаба за модела, и много бързо ще се скапе, а зареждачката е ужасно елементарна и зарежда много бавно.
Ако това ще е първият ви EDF модел, също не бих препоръчал KIT варианта, защото за него ще трябва да поръчате електрониката отделно, но както казах в началото, схемата и правилата за подбиране на електроника при турбинните модели е малко по-различна от при витловите, и може да вземете грешните компоненти, което да доведе до доста ядове и евентуалното ви отказване от тези модели. Освен ако нямате конкретна и потвърдена информация за данните на определени компоненти, които смятате да закупите (и като казвам потвърдена, нямам в предвид данните от сайта на магазина, в който се продават компонентите, защото те обикновено са СИЛНО завишени, а информация от конкретни тестове от хора, които са закупили компонентите и после са качили резултатите от тестовете в интернет), бих препоръчал да НЕ взимате KIT турбинен модел докато не навлезете малко навътре в материята и не натрупате опит с този тип модели.
В крайна сметка най-подходящия вид модели остават PNP/PNF версиите, както и BNF версиите, ако имате апаратура съвместима с приемника в BNF модела, който сте избрали. Те са почти напълно сглобени, или напълно сглобени модели, с почти цялата електроника предварително инсталирана. Това, което трябва да добавите е батерия, приемник (това вече е добавено в BNF моделите) и радио апаратура; предполага се, че имате прилична зареждачка. Когато вземете такъв модел, НИКОГА не купувайте батерията препоръчана в описанието, особено ако модела е от китайски сайт. Купете батерия с подобен капацитет, но поне с 1.5 или 2 пъти по-висок "С" рейтинг (ако не ви е ясно какво е "С" рейтинг, и ако искате да разберете как правилно да разработвате, и ползвате вашите батерии, моля прочетете ТАЗИ тема). Това ще подсигури дългия живот и правилната експлоатация на батерията. Повечето PNP модели от китайски производители или магазини са сметнати като полетно тегло с много малки, леки, но и слаби батерии, за да излезе теглото по-ниско. Истината е, че препоръчаните батерии са сметнати според максималната консумация на мотора - ако мотора дърпа максимално 30А, препоръчаната батерия обикновено ще е такава, която максимално може да отдаде 30А. Имайки в предвид, че при повечето евтини батерии този "С" рейтинг е силно преувеличен, най-вероятно реалния е поне 25% по-малко, което значи, че ще скапете препоръчаната батерията за няколко полета, особено ако са при по-висока газ. Взимането на батерия с по-високо С онзачава, че тя няма да се натоварва толкова много, пада на ток-а няма да е голям, модела ще има повече мощност, и самата батерия ще живее по-дълго, дори да е малко по-тежка от препоръчаната. Възможността да ползваше ваша апаратура с приемник също дава изключителна гъвкавост относно програмирането на модела и на отклоненията на контролните площи - нещо което е значително по-трудно, а за някои неща и невъзможно, с апаратура от RTF модел.
Тъй като горния параграф беше главно за PNP/PNF моделите, тук искам да вмъкна и няколко изречения за BNF моделите, защото при тях има някои особености, които са много благоприятни за начинаещи. Понеже съм имал досег само до EDF BNF модели на Horizon Hobby - MiG-15 и Habu - мога да кажа, че въпреки малкия си размер (28мм турбина), който принципно не е подходящ за начинаещи EDF пилоти, точно тези модели са изключително добри за целта, защото имат вградена стабилизираща система. Тя улеснява много летенето на един такъв модел, като предразполага към бързото свикване с поведението на EDF моделите. Условието е, че за да ги ползвате е добре да имате апаратура Spektrum, или друга съвместима с DSM2 или DSMX протокола. В някои от комплектите може да има включена батерия, в други не. Като цяло където има батерия, всичко става много лесно - зареждате батерията, вадите модела от кутията, слагате батерията, свързвате с апаратурата и литвате. Изключително лесна процедура, без да има нужда от настройка и подготовка на модела предварително. За съжаление този тип модели идват и на доста по-висока цена за размера си, и изискват да имате определена апаратура, за да ги ползвате, така че може да не са подходящия вариант, за някои хора. И все пак, ако можете да си ги позволите, това са изключително добри модели, които ще литнат с минимална подготовка на модела.
След като установихме кой вид комплекти модели са подходящи за начинаещите турбинни моделисти, нека видим кои модели (тук имам в предвид като дизайн - едни са по-лесни за летене, други са много трудни) турбинни джетове са подходящи за първите стъпки.
Размери EDF (Electric Ducted Fan) турбини
При EDF турбините има следните размери: 20мм, 28мм, 35мм, 40мм, 50мм, 55мм, 64мм, 68мм, 70мм, 74мм, 80мм, 90мм, 100мм, 110мм, 120мм. Има и други междинни размери, но те са много рядки. Най-масовите размери, на които ще попаднете са следните: 28мм, 35мм, 50мм, 64мм, 70мм, 90мм турбини.
Моето мнение, е че за някои модели джетове, подходящи за начинаещи, най-удачния размер е модел с 50мм тубрина, но има модели и с 64мм турбина, които също са по-лесни за управление и биха свършили работа за учене. В крайна сметка преценката си е ваша, и трябва да е съобразена до някъде и с вашия вкус, и това кой модел джет харесвате, и дали го има с размера турбина подходяща за начинаещи EDF пилоти.
Какви джетове са подходящи за първи турбинен модел
Тук нека започнем с изброяване на видовете материали, от които готовите модели на джетове се произвеждат. Три са основните материали: EPS, EPO и фибростъкло. Първите два материала са производни на стиропора, и са най-често ползвани за изработка на модели от микро/нано размер, до големи модели за 90мм турбина. От фибростъкло се правят модели за 70мм турбини и нагоре, но то е по-тежкият материал и главно се ползва за по-големите версии на модели.
EPS-а е технологично по-старият материал, но все още има модели, които се произвеждат от него. Особеностите му са, че е много малко по-лек от EPO-то, но е значително по-ронлив и крехък, не е гъвкав материал и се троши на парчета. При по-сериозно падане на модела, е възможно да се раздроби така, че да е почти невъзможно да се залепи обратно. Повърхността му е по-грапава от EPO-то, и всякакви бои върху него изглеждат матирани.
EPO-то технологично по-модерлия материал, и всички нови модели вече се произвеждат от него. Има значително по-голяма еластичност на материала от EPS, и е нужно сериозно усилие за да се скъса, и обикновено се къса на големи парчета, лесни за залепане обрано на модела. При сериозно падане на модела материала ще се изкриви, ще се напука, може да се откъсне някое по-голямо парче, но с гореща вода и малко лепило много бързо ще може да изправите кривите части и да го залепите обратно.
Фибростъклото е най-тежкият материал от трите. От него обикновено се правят по-големи дветове, и такива с много голям детайл, близък до оригинала. Най-често се правят копиини модели на джетове, които не са предвидени за сериозно акробатично летене, но и това правило има своите изключения за определени модели. Като цяло материала е много здрав, но при по-сериозен удар се пука и цепи на парчета, които в някои случаи няма да е много лесно да се оправят.
Като цяло най-подходящия материал за модел за начинаещ при турбинните модели е EPO. При него има постигане на доста добъро ниво на детайл от оригиналния модел, и е доста държалив материал, позволяващ грешки при ученето без да налага изхвърлянето на модела и поръчването на ново тяло. Моделите от EPS са на доизживяване, защото силно се надявам, че при осъвременяването на даден модел, правен от EPS, той ще бъде направен вече от EPO. Фибростъклото е материал за много напреднали EDF пилоти, които вече имат много опит, и шанса да падне модела поради тяхна грешка и много малък.
И така стигаме до това какви модели джетова са най-подходящи за начинаещи EDF пилоти. Поради спецификите на истинските джетове - малки крила, голямо крилно натоварване, необходимост от висока скорост за да летят добре - голяма част от моделите на джетове не са подходящи за начинаещи пилоти, както и по-големите и най-малките размери джетове също не са подходящи за тази цел. Моят опит показва, че оптималния размер за учене, е модел с 50мм турбина, а за определени модели джетове може да се почне и с 64мм турбина.
Аз винаги бих препоръчал да се почне с модел с 50мм турбина чисто и просто заради по-ниската цена и по-евтините батерии за него. В случай, че решите, че този тип модели не са за вас, няма да сте вкарали много пари в него, а и по-евтин модел винаги се продава по-лесно, особено на пазар като нашия, където EDF моделите не са все още толкова популярни.
Най-накрая стигаме до моделите джетове, които са подходящи за начинаещи EDF пилоти. От личен опит и наблюдения, мога да предложа следните модели:
28мм модели (само BNF, със стабилизираща система)
UMX MiG 15 AS3X - микро турбинен модел с приемник и стабилизираща система AS3X, подходящ за начинаещи EDF пилоти. Модела има батерия и зареждачка в комплекта, така че е нужно само да го свържете към вашата DSM2 / DSMX апаратура, да заредите батерията и да го литнете. Никакво време не се губи за настройка и доработка, както е при повечето китайски модели. Въпреки стабилизацията, този модел е много лек и НЕ е подходящ за по-силен вятър от няколко км/ч.
UMX Habu 180 AS3X - микро турбинен модел с приемник и стабилизираща система AS3X, подходящ за начинаещи EDF пилоти. В комплекта няма батерия и зареждачка, така че ще трябва да се купи допълнително, но тук спокойно може да се ползва препоръчаната батерия. Остава само да свържете приемника към вашата DSM2 / DSMX апаратура, да сложите батерията в модела, и да го литнете. Никакво време не се губи за настройка и доработка, както е при повечето китайски модели. Въпреки стабилизацията, този модел е много лек и НЕ е подходящ за по-силен вятър от няколко км/ч.
50мм модели
T-45 Red Hawk / Goshawk - истинският джет е тренировачен самолет, и много от благите летателни характеристики са прехвърлени и на умаления модел. Модела предлага прекрасни възможности хем да се научите да летите EDF модел сравнително бързо и лесно, но показва и някои от недостатъците на повечето EDF модели (пропадане през крило при ниска скорост в завоите), с които ще можете да свикнете на него, и да не правите тези грешки по-натам, когато минете на други, и по-големи модели. (ако проследите този линк: 50мм Т-45, можете да видите моя Т-45 модел с 50мм турбина в блога ми)
L-39 Albatros - този модел не съм го летял лично, но съм виждал как лети и мога със сигурност да кажа, че ако се придържате към теглото му по спецификация, и не слагате големи батерии в него, лети много добре, не е лесно да го накарате да пропадне при ниска скорост, и според мен е подходящ за начинаещи EDF пилоти.
AMX EDF Jet - още един модел, подобен на Т-45 като дизайн, със съответните благо полетни характеристики, подходящи за начинаещи. Не съм летял този модел, и не съм го виждал на живо но по всичко, което съм прочел за него, спокойно мога да го предложа на начинаещи.
Katana EDF Sport Jet - поредният модел, подобен на Т-45 като дизайн. Също много добър за учене, с много благо полетни характеристики. Също не съм го летял и не съм го виждал на живо, но всички коментари за този модел, по световните форуми, са позитивни.
А-4F Skyhawk - един модел с малко по-различен дизайн от досега изброените. Също не съм го летял или виждал лично, но отново съм чел много позитивни неща за полетните му характеристики, и бих го препоръчал за начинаещи.
Т-33 и F9F - два модела с подобен дизайн и конфигурация като на L-39 Albatros. Споделят неговите благо полетни характеристики, като също е препоръчително да се лети с тегло близко до това по спецификация. Не съм ги виждал или летял лично, но коментарите за тези модели също са много позитивни.
64мм модели
Т-45 Red Hawk / Goshawk - и 64мм версията на този модел става за учащи се, но модела е значително по-скъп от 50мм версията. Поради по-големите си размер и тегло, модела лети доста по-спокойно при вятър, и е изключително плавен при кацане, като в същото време споделя всички благи полетни характеристики, налични и при по-малката версия. (ако проследите този линк: 64мм Т-45, можете да видите моя Т-45 модел с 64мм турбина в блога ми)
L-39 Albatros - този модел и в размер с 64мм турбина отново е много добър летец, с отлични полетни характеристики. Отново не съм го летял, но съм го виждал лично в полет и знам, че би могъл да се литне успешно от начинаещ EDF пилот.
Stinger 64 MkII - това е модел с подобен дизайн на Т-45, и същите отлични полетни характеристики. Имам такъв модел в KIT версия, и още не е сглобен, оборудван и облетян, но когато това се случи, ще дам линка в това описание и ще напише собствените си наблюдения. За сега, съдейки по мненията на много хора, които са го летяли по света, мога да кажа, че модела определено става за начинаещи пилоти.
Rafale - това е модел с така нареченото "делта крило" и предкрилки. Настроен правилно, това е един от най-мазно, и добре, летящите EDF модели, до които съм се докосвал. Има доста добри акробатични възможности дори без векторна тяга, НО за разлика от всички модели изброени горе, този за момента се прави само от EPS пяна и е хубаво да се пази доста. Включвам го в списъка със самолети за начинаещи, защото е изключително благ за летене, НО ако искате да го запазите в красивия вид, в който идва не бих препоръчал това да е първият ви EDF модел. (можете да видите модела в блога ми, като последвате този линк: FMS Rafale 64mm)
За момента това са моделите, за които знам, че са подходящи за начинаещи EDF пилоти. Може да има и други, ако открия такива ще ги добавя тук.
ВНИМАНИЕ: Въпреки, че гореспоменатите модели са подходящи за начинаещи EDF пилоти, те НЯМА да летят добре ако не са настроени добре. Когато изберете даден модел, е от изключителна важност да потърсите информация за модела по световни форуми (RCGroups примерно), където със сигурност ще има много информация за него, и за правилната му настройкал. Имайки в предвид, че тези модели са произведени в Китай, не е препоръчително да се вярва напълно на книжката с инструкциите, която идва с моделите, защото в повечето случай информацията в нея е грешна, и може да доведе до много лошо полетно поведение на модела, и дори падане. Правилното балансиране на модела спрямо "Центъра на Тежестта" (ЦТ) е изключително важно за EDF моделите. Най-добрият вариaнт е да намерите човек, който разбира конкретно от EDF модели, да прегледа самолета, и да ви даде насоки АКО има нещо за дооправяне преди първия полет. Ако около вас няма такъв човек, винаги можете да питате тук във форума, в раздел "Самолети - Електро", и ще се опитаме да помогнем до колкото можем.
Моля имайте в предвид, че за момента най-изявените и активни EDF маниаци в България сме аз (Arxangel) и JetMan, и въпреки голямата ни страст към тези модели, нямаме възможност да облетим и притежаваме всеки възможен модел, така че е вероятно модела, който сте избрал да не ни е познат лично, но все пак ще помагаме както можем.
Насоки за правилната настройка на EDF модел
Балансиране на турбинното витло (импелер)
Първото нещо което правя, когато получа нов EDF модел, е да балансирам импелера (витлото на EDF турбината). Поради факта, че EDF турбините работят на много високи обороти, един импелер може да се пръсне на парчета ако не е балансиран добре, а това може да доведе до падане на модела ви (ако се случи по време на полет), или до нараняване (ако се случи на земята докато го държите в ръка). Балансирането на EDF импелери е почти като при нормалните витла, но поради ниското тегло на по-малките турбини е перпоръчително ползването на магнитен балансер. Поради високите обороти, които турбината развива по време на работа, никое тиксо няма да се задържи върху витлата на импелера, затова то трябва да се наслагва от вътрешната страна на хъб-а (централната част на импелера, от която излизат всички витла), която обикновено е куха. По този начин, тиксото ще седи притиснато от центробежната сила и няма да отлети при развиването на високи обороти. И пак ще повторя - отделете изключително внимание и време на правилното балансиране на импелера, и го направете добре, за да е сигурно, че няма да има проблеми при работа. Добре балансирания импелер намалява шума на турбината, намалява консумацията и увеличава генерираната тяга.
Проверяване на EDF корпуса за деформации
Ако сте взели PNP/PNF модел, при инсталирането на компонентите в завода е напълно възможно да е ползвано повече лепило при монтирането на корпуса на EDF турбината от една от страните, в следствие на което корпуса да е деформиран, и импелера да се търка в него когато се върти. Това е лошо и НИКАКЪВ случай не давайте повече газ, с надеждата, че импелера ще се изтърка и ще си направи място за нормална работа. Най-вероятно така ще го пръснете, и това доста ще отложи облитането на модела, освен ако нямате резервни импелери.
По-добрият вариант е да извадите корпуса от модела, който обикновено е залепен с едно разтегливо китайско лепило, и с малко усилие ваденето му не е проблем. Почистете хубаво леглото на турбината в модела от остатъци от лепилото, както и външната страна на корпуса на турбината. След това развъртете импелера на ръка и вижте дали все още опита някъде. Ако вече не опира, и сте го балансирали, намажете съвсем леко с лепило като UHU Por (или друго такова, което остава разтегливо, когато изсъхне; това ще улесни повторното вадене на турбината, ако се наложи), сложете турбината обратно в леглото й в модела, и натиснете съвсем леко, колкото да хване лепилото. Уверете се, че след залепянето в модела импелера все още се върти свободно. АКО импелера опира в корпуса и след изваждането му от модела, значи има постоянна деформация в корпуса, или някои от витлата на импелера са по-дълги от другите. В този случай, и преди да балансирате импелера, ще трябва внимателно да видите кои точно витла опират, да ги маркирате, и след като свалите импелера да ги изшкурите, докато не започне да се върти свободно в корпуса, без да опира в него. Чак след това може да пристъпите към балансиране на импелера.
Има и друг начин за балансиране на импелера, и това е чрез включване на батерия, и развъртането му максимум до 50%. За да приложите този метод, е добре първо да се убедите, че витлата не се търкат в корпуса, а ако се търкат да коригирате това, както е описано в горния параграф. Можете да вържете спиид контролера или към приемник, и да тествате с апаратурата, или към серво тестер с потенциометър. Хващата турбината с с една ръка, като гледате да стискате леко само върху местата където опират перата на корпуса, които държат мотора. Трябва да държите там, защото иначе има вероятност при развъртането да стиснете малко повече, да деформирате корпуса, той да влезе в контакти с витлата на турбината, и тя да се пръсне. МОЛЯ, винаги слагайте предпазни очила, когато балансирате EDF турбина по този начин.
След като сте подхотвили всичко, развъртете турбината до 50% газ и следете вибрациите. Ако турбината работи относително тихо и не усещате много вибрации на пръстите си, вероятно сте попаднали на добро бройка, и няма нужда да балансирате повече. Ако усетите по-големи вибрации, спрете турбината, изберете си едно случайно витло и го маркирайте с маркер - това ще е витлото, от което ще почнете да тествате баланса. Отрежете едно малко парченце тиксо (аз лично ползвам качествен изолирбанд, който има много силно леило, и не се разлепва лесно) и го залепете на маркираното витло на импелера. Сега развъртете отново турбината, като много внимателно подавате газ нагоре. Ако усетите, че вибрациите са повече, не чакайте да стигнете 50%, а спрете турбината и преместете парчето тиксо на следващото витло, или на дясно, или на ляво, и повторете процедурата. Ако усетите, че вибрациите са по-малко, свалете импелера от адаптора, и залепете парче тиксо / изолирбанд от вътрешната страна на хъб-а, на същото място като витлото с парчето тиксо. Сега затегнете импелера отново на адаптора, свалете парчето тиксо от витлот и развъртете полека турбината, за да проверите, че найстина има по-малко вибрации. Ако вибрациите са значително по-малко и прецените, че няма нужда от повече балансиране, монтирайте турбината обратно в модела. Ако прецените, че има на къде още да се балансира, повторете горните стъпки до получаването на задоволителен резултат. Като цяло, колкото по-добре е балансирана турбината, толкова повече тяга ще генерира, толкова по-тихо ще работи, и толкова по-малко ще харчи.
Проверяване за деформации по тялото на модела, и настройка на електронните компоненти
След балансирането на импелера, вържете всички компоненти (спиид, серва) към приемника и включете батерия към спиида.Проверете, че всички контролни площи се движат в правилните посоки при подаване на команда. Проверете дали турбината върти в правилната посока, ако не, разменете мястото на 2 от кабелите от спиида към мотора. Ако имате програмируема апаратура, преди да използвате sub-trim или trim функцията, за да нагласите контролните площи, центрирайте всички тримове, вземете една отверка, или хекс ключ (ако контролните площи са хванати с клевиси, няма да са нужни инструменти), и механично нагласете контролните площи така, че да са максимално равни с крилата, и хоризонталните стабилизатори (и вертикалния, ако модела има вертикално кормило). Чак след това, ако има нужда, донагласете площите с trim и sub-trim функциите на апаратурата. След като вече всички контролни площи са нагласени, ако са използвани стопери с гайки за тягите, капнете малко лепило, за препочитане по-гъсто, от външната страна на гайката. Това ще предотвати отвиване на гайката в полет, в следствие на евентуални вибрации от турбината. Ще е добре да направите и калибрация на газта на спиид контролера, но след като приемаме, че имате и други модели самолети, значи трябва да знаете как става това.
Следващото, което е изключително важно да се провери, е дали има деформации по крилата, вертикалния и хоризонталните стабилизатори. Хванете модела отдолу и го вдигнете така, че целия да е изравнен на нивото на очите ви, като гледате носа на модела централно. Обърнете внимание дали има деформирани / изкривени крила или хоризонтални и вертикални стабилизатори. Ако няма такива добре, но ако има ще е хубаво да се изправят преди първия полет. По-бързия вариант е огъването на площите в противоположна посока на деформацията, докато тя се изправи. За да не се счупи частта на самолета, това трябва да става с много внимателно усилие, и да не се прекалява. Другият вариант, който е и по-бавен и сложен, е свалянето на електрониката от модела, и потапянето на деформираната част от него в гореща вода (малко под температурата на завиране). Ако имате дебели гумени ръкавици можете да бръкнете във водата и да изпънете деформираната част, или просто задръжте частта потопена за около 30 секунди, след това извадете и бързо коригирайте деоформацията. Когато материала се охлади той ще заеме перманентно новата позиция, или поне до последващо нагряване. Аз лично ползвам първия метод, но като цяло повечето модели идват без сериозни деформации по тях.
ВНИМАНИЕ: Тримирането на модела на земята НЕ означава, че няма да се наложи да се тримира допълнително във въздуха. Всички модели от EPS и EPO могат да претърпят някакви деформации по време на транзит, или просто от седене, което ще изисква допълнителното тримиране на модела по време на полет.
Проверяване на тягата на модела
Като за начало, ще е добре да се знае следното: с изключение на някои по-скъпи модели на големите компании в бранша, почти никой EDF модел със стоково оборудване, няма да има повече тяга от теглото му!!! И тук се появява един интересен момент при EDF моделите, който отказва голяма част от моделистите да се занимават с тях: EDF турбините са значително по-неефективни спрямо нормален мотор с голямо витло (поради високите обороти необходими за генериране на някаква прилична тяга), консумират много ток за размерите си, и често пъти тягата е прилична, но не много. Имайки това в предвид, начинаещите EDF пилоти трябва да са наясно с няколко неща:
1. Дори със стоковото оборудване, повечето EDF модели имат достатъчно тяга за да летят прилично, но в никакъв случай няма вероятност да са "прекалено мощни".
2. В зависимост от оборудването, полетното време ще варира между 3 и 5-6 мин, в зависимост от вашия стил на летене - повече газ, по-кратък полет, и братното - по-малко газ, по-дълъг полет (както беше споменато по-горе в текста, има лимит на това колко бавно може да лети един EDF модел (с малки изключения), поради тенденцията на повечето модели да се сриват при летене с много ниска скорост).
3. Тяговъоражаването на един EDF модел над 1:1 съотношение тегло:тяга ще изисква подмяната на почти всички компоненти по модела, и обикновено ще скъси полетното време още, ако целта е 3D летене, или просто много висока крайна скорост.
Ако вашият модел е на голям производител, и е относилтелно скъп, има голяма вероятност да има достатъчно тяга за много неща, и да е доста бърз. Във всички други случаи, ще е добре да проверите тягата, и за предпочитане консумацията, преди да го хвърлите във въздуха.
Най-лесният начин за проверяване на тягата, е да включите батерията, хващате самолета с една ръка така, че носът му стърчи нагоре, и постепенно давате газ докато стигнете 100%. Ще усетите, че самолета ще започне да олеква. Ако усетите, че самолета ви бута ръката нагоре, и ако го я отпуснете малко и я вдигнете той се издига след нея, значи имате модел с доста добра тяга, и няй-вероятно никога няма да ви се наложи да промените нещо по-него. Ако усетите, че модела олеква, но няма сила да се избутва нагоре, трябва да прецените горе долу според вас колко е олекнал, и ако го усещате поне 2 пъти по-лек от колкото тежи без газ, значи би трябвало да има достатъчно тяга за да лети прилично, но няма да има достатъчно за повечето акробатични маневри, и е напълно вероятно след време да искате да смените някои компоненти с цел повече тяга.
Другият метод е с носа подпрян надолу върху дигитална кухненска везна. Тъй като е малко вероятно първият ви модел да е толкова голям, че да има повече от 1.5-2кг тяга, повечето кухненски везни ще свършат работа. Най-добрия вариант ще е да измислите начин да закрепите самолета с носа към везната, като той да е перпендикулярен на нея. Ако може да избегнете вие да крепите самолета по време на теста, резултатите ще са най-точни. Чак след като модела е стабилно закрепен на везната, я включете за да се тарира с новото тегло върху нея. Сега бавно подавайте газ докато стигнете 100% и оставете така за 10-тина секунди и внимателно гледайте показанията (хубаво е батерията да е напълно заредена при този тест). Стойността, която ви интересува е тази, която ще се показва от 10-тата секунда нататък, защото в начало, поради факта, че батерията е пълна, е възможно показанията да са малко по-високи, а в реален полет те ще са такива само при излитането. Когато падне волтажа на батерията под товар, показанията също ще паднат и ще са горе долу такива през по-голямата част от полета. С този метод ще имате конкретни данни за тяговъоражеността на вашият модел. Ще е добре ако модела има тяга поне 75% от теглото си.
Има и вариант за тестване на турбината извън модела, примерно когато е извадена за балансиране и оправяне на деформациите, но резултатите ще са различни между това когато е извън модел, и когато е вътре в такъв. За това препоръчвам да се тества главно когато е монтирана в модела, а ако ще се тества извън него, да НЕ приемате, че тези показания ще са същите след монтаж в модела.
Общо взето мисля, че с това приключваме подготовката за един PNP модел за полет, и е време да преминем към първия полет.
Първи полет с EDF модел
Когато сте на поляната, или където летите, както с всеки друг самолет, включете батерията и се уверече всички контролни площи работят и се движат в правилните посокои, и че мотора върти в правилната посока. Проверете за всеки случай всички тяги, за да е сигруно, че няма проблем - или разлепено рогче, или стопер. Ако апаратурата ви е програмируема, може и да не ограничавате ходовете на сервата, но е абсолютно задължително да сложите минимум 50-60% EXPO на айлероните и елеватора, защото в противен случай модела ще е МНОГО чувствителен на подаване на команда. Когато слагате батерията, и сте проверил, и знаете със сигурност къде е ЦТ-то, добре е първия път да я сложите малко по-напред - винаги е по-добре модела да е малко по-тежък от към носа, отколкото от към опашката.
Когато сте готов с всички проверки и т.н., помолете някой моделист с опит в хвърлянето на модели да го хвърля първите няколко полета, докато го тримирате и свикнете с поведението му при излитане. Ако EDF модела няма тяга повече от теглото му, никога не го хвърляйте с носа по-нагоре от 20-30 градуса. В противен случай модела рязко ще загуби скорост, ще се срие и ще падне. Много е важно при хвърлянето турбината вече да е развъртяна на 100% и вашите ръце да са на стиковете на апаратурата, за да можете да коригирате евентуалното наклоняване на модела в дадена посока. Ако модела тръгне рязко надолу, в никакъв случай не коригирайте с пълния ход на стика; двъпнете стика до около половината от хода му, и само ако е нужно коригирайте още (много е важно EDF модела да набере висока скорост за да не рискувате да го сриете, ако подадете прекалено много горен елеватор преди това). Ако модела тръгне рязко нагоре и е изключително чувствителен, най-евроятно ЦТ-то е към опашката - изключете газта веднага и се опитайте да го приземите колкото се може по-плавно, и по корем, след което коригирайте позицията на батерията напред.
При успешно излитане и набиране на скорост, качете модела поне на 50-тина метра, сложете газта на 50-60%, или колкото е необходимо за да не забавя модела, и тримирайте модела АКО е нужно. Ако имате програмируема ли-по аларма, препоръчвам да ползвате такава поне за първите няколко полета, докато установите оптималното полетно време на модела. Препоръчвам настройване на алармата на 3.6 волта на клетка, за да не преразредите батерията. Докато свикнете с модела е препоръчително да летите с малко повече газ за да е сигурно, че няма да го сриете, а когато свикнете с него, го каче по-високо и тествайте да видите каква е минималната скорост / газ с която модела няма да се срива, а в последствие ще може да кацате спокойно с тази скорост. При първите полети обаче, когато стане време за кацане, изберете по-широко пространство и дръжте скоростта по-висока, за да не го сриете близо до земята. Върнете газта до долу секунда преди модела да докосне земята, за да не засмуче турбината нещо твърдо, което да изпочупи витлата на импелера.
ЧЕСТИТО!!! Вие вече имате успешно приключен поне 1 полет (евентуално), и ако изживяването ви е харесало, и нямате намерение да се отказвате, то вие вече сте EDF маниак - добре дошли в клуба!!! Въпреки всичките недостатъци на този вид модели, има някаква неповторима тръпка и ексзотика в тях, която ни кара да ги харесваме въпреки късото полетно време и неефективната работа на турбината, и да купуваме все повече и различни модели. Това е нещо като зараза, и силно се надявам да успеем да я предадем на все повече хора у нас!!!
С това приключвам тази тема, но с времето ще добавям нови материали в нея, защото никога не спираме да се учим и да откриваме нови неща. Ако имате конкретни въпроси, моля задайте ги, ще се опитаме да ви помогнем с каквото можем.
Последна промяна: