Ще се опитам малко да помогна:
Летенето на един радио-управляем хеликоптер може да бъде разделено и разгледано в 5 основни компоненти и техните функции.
1.Основен ротор.
2.Опашъчен ротор.
3.Суашплейт механизъм - известен още като автомат-наклонител
4.Събирателно управление.
5.Циклично управление.
Основен ротор
Основният ротор на радио-управляем хеликоптер е разположен над тялото, и се състои от две или повече лопати простиращи се от главата на централният ротор.
Основният ротор в радио-управляемите модели отговаря за произвеждането на подемната сила която позволява на хеликоптера да лети.
Витлата въртейки се във въздуха генерират подемна сила. Големината и е определена от ъгъла на атака (и скоростта на въртене) на всяко от витлата докато се движи във въздуха.
В зависимост от това как радио-управляемият хеликоптер е създаден, обикновено Основният ротор се върти с постоянна скорост в обхвата от 1500 оборота до 3000 оборота.
За да се увеличи тягата или подемната сила е необходимо да се увеличи диаметралната стъпка на основният ротор. На Радио-управляемият модел, ъгълът на атака (питч) може да бъде всяка една стойност между +15 градуса до -15 градуса.
Диаметралната стъпка на лотатите се управлява от събирателното и цикличното управление, които действия се пренасят към основният ротор чрез
суашплейта.
Опашъчен ротор
След като хеликоптерът се отлепи от земята, няма какво да го предпази от завъртане в противоположната посока, генерирана от ускорението на основният ротор.
За да се предотврати завъртането на шасито, е необходимо да се приложи сила която да се противопостави на силата на основният ротор.
В радио-управляемите модели с един ротор, се използва набор от малки ротори закрепени към края на опашката, носещи наименованието опашъчен ротор, който се използва да контролира отклонението от курса и завъртането на хеликоптера.
Размерът на тягата и тук зависи от ъгълът на атака на перките.
Увеличавайки ъгълът на атака на перките на опашъчният ротор ще увеличи тягата, което ще изтласка хеликоптера в същата посока, като посоката на основните перки.
Докато намалявайки този ъгъл, намалява и тягата, която позволява на силата на ускорението генерирана от основният ротор, да надделее и да завърти хеликоптерът в противоположна страна.
Жироскопи- измерват разликата в ротационна сила между хеликоптера и опашката и регулират ъгъла на атака на опашъчния ротор, така че хеликоптера да остане стабилен.
Обикновено роторът на опашката се закрепя на ъгъл от 90 градуса спрямо основният ротор и осигурява странична тяга, която противодейства на ротационната сила породена от основният ротор, за да го задържи прав.
В зависимост от предавателното число, обикновено роторът на опашката се върти от 3 до 6 пъти по бързо от основният ротор.
Обикновено в радио-управляемите хеликоптери опашъчният ротор се задвижва от ремък или ускорителна тръба, които са задвижвани от главната предавка, която също така задвижва и основният ротор. В някой по евтини модели се използва отделно моторче за задвижване не опашката
Суашплейт механизъм
На български са известни и понятията автомат наклонител (или апарат-наклонител). Този механизъм преобразува командите на пилота в управление на лопатите от основният ротор.
Суашплейтът е закрепен към вала на основният ротор точно под главата на хеликоптера и се състои от един въртящ се и един фиксиран диск.
Долният невъртящ се диск е пряко свързан с цикличното и събирателното управление, които се контролират от сервомашинки под командването на предавателния вход от пилота.
Двата диска са свързани помежду си благодарение на лагер. Вторият диск се върти заедно с ротора и е свързан с управлението на ъгъла на атака (pitch control) на лопатите на основния ротор.
Суашплейта може да бъде накаран да се наклони във всяка една посока според цикличното управление, или да се движи нагоре и надолу за да промени ъгълът на атака на лопътите, под действието на събирателното управление. Което позволява на пилотът да управлява своя хеликоптер в триизмерното пространство.
Събирателно управление
Събирателното управления повдига целият суашплейт като едно цяло. Повдигайки или понижавайки суашплейта, се постига промяна в ъгъла на атака (pitch) на всички лопати от основният ротор, едновременно и на еднакъв ъгъл.
Ето защо, когато събирателното управление се увеличава, ще се повдигне целият суашплейт механизъм, който на своя страна ще увеличи ъгълът на атака. Увеличаването на ъгъла на атака увеличава повдигането на основният ротор, което е причина на хеликоптера да набере височина, като същевременно намаляването на ъгълът на атака намалява и повдигането.
Тъй като всички перки си променят питч-а едновременно, промяната в повдигането остава константа за всяко едно пълно завъртане на перките.
Циклично управление
Накланя суашплейта нагоре или надолу и увеличава ъгълът на атака на роторните лопати поотделно, тъй като те се въртят.
Като се променя ъгълът на питч-а, повдигането породено от всяка перка се променя и това небалансирано повдигане кара хеликоптера да се наклони към една от двете страни при която се прилага най-ниска сума на повдигане.
Това позволява на хеликоптера да се движи във всяка посока около 360-градусов кръг, включвайки напред, назад, наляво и надясно или всякаква комбинация от четирите.
Като пример, ако цикличното управление е избутано напред на радиопредавателя, суашплейта се накланя напред увеличавайки ъгълът на атака (съответно повдигането) в задната част на хеликоптера, което го кара да се придвижи напред.
Еми толкоз.Дано да съм бил полезен с тази информация.
