Скука.... Да убием скуката. Весели вицове и клипчета.
- Автор на темата satriani
- Начална Дата
SMarty
Редовен Потребител
Колеги, как бихте приели идеята за една отделно обособена тема, например "Красотата на България от птичи поглед", в която да бъдат качвани или споделяни връзки към завладяващи клипове заснети от въздуха и показващи красотата на Родината ни!
Следващия клип показва какво имам впредвид:
п.с. Извинявам се, че тук отварям този въпрос. Вярно, има тема за такива клипове заснети от борда, но тя е малко по...
Следващия клип показва какво имам впредвид:
vesibo
Редовен Потребител
Марто идеята е много добра и аз съм за, а мястото и е може би в Общ Авио Форум, но това да решат модераторите.Ти я създай, а те ще я преместят където преценят.Веднага след това и аз ще прехвърля някой клип
Последна промяна:
SMarty
Редовен Потребител
Мартин Иванов (Mart225)
Новодошъл
Някой да иска печена филийка по време на полет???
arsovhome
Редовен Потребител
По повод един от постовети ми в друга тема, реших да напиша Законите на Арсов:
Първи закон: Всяко изключение си има правило.
Втори Закон: Всяко бездействие си има равно по големина и обратно по посока противодействие.
Трети закон: Скороста на тъмнината е равна на скороста на светлината.
И като в оня виц за професора и студентите, когато написах законите си в аватара на Скайп получих три обаждания. Дъщеря ми Ваня, която тогава учеше в Техническия университет ме убеждаваше, че скороста на тъмнината е по-голяма; моя приятел Николай физик по образование и строител в момента в Калифорния ми доказваше, че скороста на светлината е по-голяма; а друг приятел Милев от Израел ме похвали, че съм абсолютно прав.
И отделно закона на Арсов за Фейсбук: Броя на Вашите харесвания и споделяния е право пропорционален на скороста с която ще Ви отпиша от получаването на новини от Вас.
Първи закон: Всяко изключение си има правило.
Втори Закон: Всяко бездействие си има равно по големина и обратно по посока противодействие.
Трети закон: Скороста на тъмнината е равна на скороста на светлината.
И като в оня виц за професора и студентите, когато написах законите си в аватара на Скайп получих три обаждания. Дъщеря ми Ваня, която тогава учеше в Техническия университет ме убеждаваше, че скороста на тъмнината е по-голяма; моя приятел Николай физик по образование и строител в момента в Калифорния ми доказваше, че скороста на светлината е по-голяма; а друг приятел Милев от Израел ме похвали, че съм абсолютно прав.
И отделно закона на Арсов за Фейсбук: Броя на Вашите харесвания и споделяния е право пропорционален на скороста с която ще Ви отпиша от получаването на новини от Вас.
arsovhome
Редовен Потребител
Да имаш самолет
Какво би могло да ти се случи, ако спечелиш от томбола самолет Боинг 707.
Сега си видях коментара за разказа - добавям го и него.
Браво! В България, от български автор, хумор на над световно ниво! Не е за вярване, но е факт! Последно така искрено съм си умирал от смях наскоро, когато препрочитах автобиографията на Бранислав Нушич. Благодаря!
Какво би могло да ти се случи, ако спечелиш от томбола самолет Боинг 707.
Сега си видях коментара за разказа - добавям го и него.
Браво! В България, от български автор, хумор на над световно ниво! Не е за вярване, но е факт! Последно така искрено съм си умирал от смях наскоро, когато препрочитах автобиографията на Бранислав Нушич. Благодаря!
Последна промяна:
vesibo
Редовен Потребител
ЩЕ ГО КАРАМ,КАРАМ,КАРАМ
arsovhome
Редовен Потребител
Внимавай какво си пожелаваш! Прочети пак внимателно разказчето..... Помисли пак за плюсовете и минусите... Все още ли си мислиш, че просто ей така ще си го караш, караш, караш на полянката в Младост 3?ЩЕ ГО КАРАМ,КАРАМ,КАРАМ
vesibo
Редовен Потребител
Този не е за полянката, говоря за истинската машина.
arsovhome
Редовен Потребител
Де да беше така просто. Един готин лаф ми идва за случая. Един собственик на голяма яхта казва:" - Има нещо много по-хубаво от това да имаш голяма яхта - да имаш птиятел, който да има такава. Аз знаете ли колко приятели имам?". За карането може би ще се справиш. А готов ли си да се справиш с подръжката и всички разходи около един такъв самолет. Вярно може да има и приходи но те са далече, далече по трудната част. С това приключвам спора. Приятел си ми, затова не ти пожелавам да го спечелиш точно от томбола, но ако толкова искаш - имай го.Този не е за полянката, говоря за истинската машина.
vesibo
Редовен Потребител
А аз имам един приятел дето казва, добре че мечтите са безплатни.Де да беше така просто. Един готин лаф ми идва за случая. Един собственик на голяма яхта казва:" - Има нещо много по-хубаво от това да имаш голяма яхта - да имаш птиятел, който да има такава. Аз знаете ли колко приятели имам?". За карането може би ще се справиш. А готов ли си да се справиш с подръжката и всички разходи около един такъв самолет. Вярно може да има и приходи но те са далече, далече по трудната част. С това приключвам спора. Приятел си ми, затова не ти пожелавам да го спечелиш точно от томбола, но ако толкова искаш - имай го.
Мартин Иванов (Mart225)
Новодошъл
FPV модел до космоса и обратно НЕВЕРОЯТНО:
vesibo
Редовен Потребител
Глас от високоговорителя в самолет:
„Уважаеми пътници! Щастливи сме да ви приветстваме с добре дошли на новия, петзвезден пететажен авиолайнер!
На първия етаж можете да посетите бар и дискотека; на втория етаж, можете да отдъхнете приятно в ресторанта; на третия — да поиграете тенис; на четвъртия да поплувате в един от четирите басейна, а на петия — да изпробвате уменията си на боулинг.
А сега, уважаеми пътници, моля затегнете коланите, нашият пилот ще се опита да вдигне цялата тая простотия във въздуха…“
„Уважаеми пътници! Щастливи сме да ви приветстваме с добре дошли на новия, петзвезден пететажен авиолайнер!
На първия етаж можете да посетите бар и дискотека; на втория етаж, можете да отдъхнете приятно в ресторанта; на третия — да поиграете тенис; на четвъртия да поплувате в един от четирите басейна, а на петия — да изпробвате уменията си на боулинг.
А сега, уважаеми пътници, моля затегнете коланите, нашият пилот ще се опита да вдигне цялата тая простотия във въздуха…“
Нощен Ястреб
Потребител
IvanSapa
Редовен Потребител
Четиво само за набори.
За родените след 1980-та ще е фолклор.
Аз на няколко пъти се просълзих.
Помните ли??
(съкратен вариант)
Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да и занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат“.
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
„На ти две лукчета, че нямам да ти върна.“
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче.
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип “ голям пипит“.
Да пушиш в самолет.
Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до “Домашни потреби“ за тиган, до “Плод-зелечук“ за чушки и домати, до “Млад техник“ за детски играчки, до “Битовия комбинат“ за …Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на ‘ловим бримки’.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.
Да познаваш мириса на „Кореком“.
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да превърташ касетата на химикал/молив..
Да си мечтаеш за „ходеща кукла“ от СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
Да се возиш в автобуса с билетче от 4 стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки.
Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлон с открити реотани, вместо на тостер.
Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне – разменяте си телефоните и си звъните.
Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното и чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
Да ядеш луканка по празници.
Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е ‘Тук магазините са пълни!’, от което майка ти да умре от срам.
Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
Да има само два канала на телевизията: Първа програма – работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма – работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
Да си „дежурен“ до вратата на класната стая и да викаш „Клас стани! Клас мирно!“
Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.
За родените след 1980-та ще е фолклор.
Аз на няколко пъти се просълзих.
Помните ли??
(съкратен вариант)
Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да и занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат“.
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
„На ти две лукчета, че нямам да ти върна.“
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче.
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип “ голям пипит“.
Да пушиш в самолет.
Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до “Домашни потреби“ за тиган, до “Плод-зелечук“ за чушки и домати, до “Млад техник“ за детски играчки, до “Битовия комбинат“ за …Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на ‘ловим бримки’.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.
Да познаваш мириса на „Кореком“.
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да превърташ касетата на химикал/молив..
Да си мечтаеш за „ходеща кукла“ от СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
Да се возиш в автобуса с билетче от 4 стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки.
Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлон с открити реотани, вместо на тостер.
Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне – разменяте си телефоните и си звъните.
Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното и чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
Да ядеш луканка по празници.
Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е ‘Тук магазините са пълни!’, от което майка ти да умре от срам.
Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
Да има само два канала на телевизията: Първа програма – работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма – работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
Да си „дежурен“ до вратата на класната стая и да викаш „Клас стани! Клас мирно!“
Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.
Последна промяна:
