Shveda
Редовен Потребител
Реших, че ще е полезно да представя един модел , предназначен повече за състезание, с цел освен да покажа как съм правил стъпка по стъпка сглобките и настройките, да опитам да обясня и къде е големия кеф и за механик и за пилот, защото карането по паркинг често бързо се изчерпва откъм емоция-напред, назад и два завоя на някой паркинг. За съжаление състезателния аспект е позамрял, поради липса на специални писти, а в случаите когато имаме писта , то тя е на доста далечно разстояние. Но кефа от състезанието е огромен, много моделисти могат да го потвърдят, защото в моделизма ние стартирахме от там.
Модела, който ще представя е CORALLY RDX PHI '09 , имах честта да карам и притежавам такъв модел, една година бях и един от отборните пилоти на тима, кефа е неописуем. Ето какво има в кутията:
Стоково има доста неща , но за да е готов модела за състезание се набавят или изработват, понякога и преработват доста опционални части.
Защо китов модел, а не РТР?
Когато модела е разглобен , вие можете да сглобите модела, запознавайки се с всеки един елемент по отделно, да смажете и намажете с тредлок всеки един елемент, по-скъпите модели, като този позволяват и много прецизна настройка на зацепване на диференциялите, което е важно (ще го засегна по подробно в сглобяването на задния)
Дори и в заводи на реномирани фирми като Траксас,Киошо и т.н. ,се сглобяват стотици модели дневно, предназначени за пазарите и няма как да бъде обърнато толкова внимание на всеки детайл. Китовия модел позволява огромна свобода на настройки на модела, с които може да се променя поведението им за всякакъв терен.
И така имаме части за шасито , упътване, някои специфични инструменти, приложими само за този модел, рекламни стикери.
Високия клас модел е с карбоново шаси и цнц фрезовани елементи - и двете изискват специално отношение. Няколко думи за карбона - материял, който има две основни предимства- много лек и изключително здрав. Процеса на сгобяване на карбонов детайл също е специфичен. няколко листа карбон се натрупват докато се достигне необходимата дебелина, след което се изпичат във високо налягане и висока температура около 1700 градуса. Тук идва и един малък трик(за вманиачените). Карбона, независимо какъв детайл имаме е карбон, с всичките негови добродетели в положителна околна температура. Хубаво е преди да се използва , да се обдуха с топъл въздух САМО ПРЕДИ , ПО ВРЕМЕ и СЛЕД състезание. Например моите приятели от "Карбон индъстрийз" предлагат към комплект спирачни карбонови дискове и обдухвател, който ги нагрява до 450 градуса (разбира се, говорим за Формула 1) , преди да достигнат тези температури, те не сработват и задължение на пилота е да поддържа температура от 450 градуса по време на състезание . От "Брембо" пък имат някаква тайна при изработване на карбоновите елементи , генериращи в себе си топлината, правещи диска по-чувствителен и за това те са лидер от една страна в доставки на спирачни системи. Минус е че заради този акумулиращ ефект, лесно достигат и преминават оптималната работна температура , което пък води до разпад на устойчивостта на въглеродните молекули и до буквалното пръсване на диска. Следователно в този случай задължение на пилота е да ги охлажда редовно.
Малко данни :
Диаграма на състоянието Fe-C
Но да се върнем на карбоновите елементи в моделизма.
Поради естеството на направа на елементите е нужно по ръбовете навякъде , във всяка страница и елемент-да ги "запечатаме" с моментно лепило- от една страна там има много остри ръбове( ако минават кабели от там, дори може да ги запилим.
От друга страна -при евентуален удар на шасито, вероятността слепените листове да се разтворят намалява.
Едно клипче от формула едно , в което се вижда изработката и на карбонов елемент и на фрезоване- в моделизма, при производителите на модели принципа е идентичен:
Следва продължение...
Модела, който ще представя е CORALLY RDX PHI '09 , имах честта да карам и притежавам такъв модел, една година бях и един от отборните пилоти на тима, кефа е неописуем. Ето какво има в кутията:
![021614781-big.jpg](http://media.snimka.bg/7680/021614781-big.jpg)
![021614782-big.jpg](http://media.snimka.bg/7680/021614782-big.jpg)
![021614783-big.jpg](http://media.snimka.bg/7680/021614783-big.jpg)
![021614989-big.jpg](http://media.snimka.bg/7680/021614989-big.jpg)
Стоково има доста неща , но за да е готов модела за състезание се набавят или изработват, понякога и преработват доста опционални части.
Защо китов модел, а не РТР?
Когато модела е разглобен , вие можете да сглобите модела, запознавайки се с всеки един елемент по отделно, да смажете и намажете с тредлок всеки един елемент, по-скъпите модели, като този позволяват и много прецизна настройка на зацепване на диференциялите, което е важно (ще го засегна по подробно в сглобяването на задния)
Дори и в заводи на реномирани фирми като Траксас,Киошо и т.н. ,се сглобяват стотици модели дневно, предназначени за пазарите и няма как да бъде обърнато толкова внимание на всеки детайл. Китовия модел позволява огромна свобода на настройки на модела, с които може да се променя поведението им за всякакъв терен.
И така имаме части за шасито , упътване, някои специфични инструменти, приложими само за този модел, рекламни стикери.
Високия клас модел е с карбоново шаси и цнц фрезовани елементи - и двете изискват специално отношение. Няколко думи за карбона - материял, който има две основни предимства- много лек и изключително здрав. Процеса на сгобяване на карбонов детайл също е специфичен. няколко листа карбон се натрупват докато се достигне необходимата дебелина, след което се изпичат във високо налягане и висока температура около 1700 градуса. Тук идва и един малък трик(за вманиачените). Карбона, независимо какъв детайл имаме е карбон, с всичките негови добродетели в положителна околна температура. Хубаво е преди да се използва , да се обдуха с топъл въздух САМО ПРЕДИ , ПО ВРЕМЕ и СЛЕД състезание. Например моите приятели от "Карбон индъстрийз" предлагат към комплект спирачни карбонови дискове и обдухвател, който ги нагрява до 450 градуса (разбира се, говорим за Формула 1) , преди да достигнат тези температури, те не сработват и задължение на пилота е да поддържа температура от 450 градуса по време на състезание . От "Брембо" пък имат някаква тайна при изработване на карбоновите елементи , генериращи в себе си топлината, правещи диска по-чувствителен и за това те са лидер от една страна в доставки на спирачни системи. Минус е че заради този акумулиращ ефект, лесно достигат и преминават оптималната работна температура , което пък води до разпад на устойчивостта на въглеродните молекули и до буквалното пръсване на диска. Следователно в този случай задължение на пилота е да ги охлажда редовно.
Малко данни :
Диаграма на състоянието Fe-C
![10432088_512770232192267_4824653933490755862_n.jpg](https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpf1/v/t1.0-9/10432088_512770232192267_4824653933490755862_n.jpg?oh=2b578ce9dcd4e61d603b93cbe75ef8ff&oe=54EC541D&__gda__=1424689527_a2b232389b104e225ebd95a1449f9a44)
Но да се върнем на карбоновите елементи в моделизма.
Поради естеството на направа на елементите е нужно по ръбовете навякъде , във всяка страница и елемент-да ги "запечатаме" с моментно лепило- от една страна там има много остри ръбове( ако минават кабели от там, дори може да ги запилим.
От друга страна -при евентуален удар на шасито, вероятността слепените листове да се разтворят намалява.
![021614784-big.jpg](http://media.snimka.bg/7680/021614784-big.jpg)
![021614785-big.jpg](http://media.snimka.bg/7680/021614785-big.jpg)
Едно клипче от формула едно , в което се вижда изработката и на карбонов елемент и на фрезоване- в моделизма, при производителите на модели принципа е идентичен:
Последна промяна: