skymedia
Потребител
Прочетох темата съвети за начинаещите. Благодаря на Веско за нея. От скоро започнах с летенето на депронови изтребители и като с всяко нещо първо се покефих малко, но ми се иска да вдигам нивото постоянно.
В спортовете, в които се самотренирах си имах програма- първо да науча това, после онова, после разбира се, свободно каране за кеф и затвърждаване.
Моля, ако имате време да ме насочите горе-долу какви фигури да се стремя да тренирам подредени по сложност. Даже не им знам имената...
Ето до къде съм стигнал по моя път на самообучение и какви препятствия срещнах:
1.След покупка или сглабяне, най-добре е самолета да бъде тестван и облетян от по-опитен пилот. Пропуснах тази стъпка и ето резултата:
2. Тренировки на излитане от ръка и кацане във висока трева на мноооого широка поляна без дървета. Нямах търпение и отидох на най-близката поляна. Ето резултата - големи премеждия:
3. Придобиване за усещане на лимитите - контрол на газта, широки завои, колко най-бавно може да лети, кога се срива, колко завива...Като му дам газ кога отговаря и накъде и т.н. Осморки за свикване с контролите, когато самолетът е насочен с носа към мен. Най-добре на високо, но не много далече. Това го минах. Открих, че пилотирането изисква доста концетрация и е добре, човек да си почива през няколко минути от начало, за да избегне пилотски грешки.
Вече излитам, обикалям и кацам спокойно и ми се иска да уча нови неща.
4. Заден лупинг. Това ми беше първата мечта. Всъщност е може би най-лесната фигура. Дърпаш елеватора назад с повечко газ и готово. Само да има височина, за да не се боцне самолета.
5. Преден лупинг. Същото, но напред. Не знам дали само ми се струва, но като че ли по-трудно става от задния.
6. Тоно. Завъртане около оста на самолета с елероните. Също е лесно, стига самолета да е с повечко скорост и на високо.
7. Гръбен полет. Опитвам се да управлявам самолета с корема нагоре.
8. Камбана. Разко дърпане на елеватора назад и спиране на газта. Самолета вирва нос нагоре, а после започва да пада. Насочване отново в посока и газ за излизане.
9. Сриване. Издигане нависоко право нагоре , спиране на газта и отпускане на всички контроли. Самолетът пада свободно надолу... подаване на газ и вкраване в посока.
10. Близко прелитане. Това е най-забавното ми занимание за сега. Въртя самолета около мен, като го приближавам постепенно и гледам да не ми се завие свят или го насочвам отдалече към мен и прелитам близко до себе си. Повечето ми катастрофи са от това упражнение
Надявам се не съм объркал нещо. Моля да ми помогнете със съвет какви фигури да уча нататък. Ще е полезно и да знам имента им. Надявам се един ден да стигна до комбинации от зрелищни фигури, лимбо, въздушен бой, свредели, ножове, зависване и т.н.
Накрая клипчето от досегашния ми опит с МИГ-29 и фигури от по-напредналите:
В спортовете, в които се самотренирах си имах програма- първо да науча това, после онова, после разбира се, свободно каране за кеф и затвърждаване.
Моля, ако имате време да ме насочите горе-долу какви фигури да се стремя да тренирам подредени по сложност. Даже не им знам имената...
Ето до къде съм стигнал по моя път на самообучение и какви препятствия срещнах:
1.След покупка или сглабяне, най-добре е самолета да бъде тестван и облетян от по-опитен пилот. Пропуснах тази стъпка и ето резултата:
2. Тренировки на излитане от ръка и кацане във висока трева на мноооого широка поляна без дървета. Нямах търпение и отидох на най-близката поляна. Ето резултата - големи премеждия:
3. Придобиване за усещане на лимитите - контрол на газта, широки завои, колко най-бавно може да лети, кога се срива, колко завива...Като му дам газ кога отговаря и накъде и т.н. Осморки за свикване с контролите, когато самолетът е насочен с носа към мен. Най-добре на високо, но не много далече. Това го минах. Открих, че пилотирането изисква доста концетрация и е добре, човек да си почива през няколко минути от начало, за да избегне пилотски грешки.
Вече излитам, обикалям и кацам спокойно и ми се иска да уча нови неща.
4. Заден лупинг. Това ми беше първата мечта. Всъщност е може би най-лесната фигура. Дърпаш елеватора назад с повечко газ и готово. Само да има височина, за да не се боцне самолета.
5. Преден лупинг. Същото, но напред. Не знам дали само ми се струва, но като че ли по-трудно става от задния.
6. Тоно. Завъртане около оста на самолета с елероните. Също е лесно, стига самолета да е с повечко скорост и на високо.
7. Гръбен полет. Опитвам се да управлявам самолета с корема нагоре.
8. Камбана. Разко дърпане на елеватора назад и спиране на газта. Самолета вирва нос нагоре, а после започва да пада. Насочване отново в посока и газ за излизане.
9. Сриване. Издигане нависоко право нагоре , спиране на газта и отпускане на всички контроли. Самолетът пада свободно надолу... подаване на газ и вкраване в посока.
10. Близко прелитане. Това е най-забавното ми занимание за сега. Въртя самолета около мен, като го приближавам постепенно и гледам да не ми се завие свят или го насочвам отдалече към мен и прелитам близко до себе си. Повечето ми катастрофи са от това упражнение
Надявам се не съм объркал нещо. Моля да ми помогнете със съвет какви фигури да уча нататък. Ще е полезно и да знам имента им. Надявам се един ден да стигна до комбинации от зрелищни фигури, лимбо, въздушен бой, свредели, ножове, зависване и т.н.
Накрая клипчето от досегашния ми опит с МИГ-29 и фигури от по-напредналите:
Последна промяна:
