5. Подсилването на закрепването на колесника ....
Закрепването на колесника е предвидено да става с пластмасови винтчета.
Идеята е при по-твърдо кацане да се скъсат тези винтове и да се запази монтажната шперплатова основа здрава. Това въобще не ми се понрави по поне няколко причини: почти сигурна повреда на пропелера, възможност за съсипване на мотора, капотажа, повреда повърхността на модела.... Ако пък колесника се закрепи с метални винтове гарантирано се изкъртва монтажната шперплатова основа при неприятно твърдо кацане.
Моето решение за преодоляване на този проблем се състои в прекарване на две карбонови пръчки - кутия 3х3мм от лицевата повърхност, където закрепваме моторамата назад през двете вертикални прегради обособяващи леглото пред и зад планката на колесника и завършващи до второто ребро след колесника.
Двете карбонови пръчки се явяват катети на равнобедрен триъгълник с основа трета пръчка на показаното второ ребро:
Трудността е в пробиването на отвори в двете вертикални прегради обособяващи леглото пред и зад планката на колесника където да минат "катетите". Те трябва да са непосредствено над шперплата където се закрепва планката на колесника. Операцията няма как да се направи без да бъде отделена долната EPP повърхност на корема на модела.
Подготвя се стъклотекстолитова пластина с размери подходящи да влезе в леглото над колесника и да покрие двете карбонови пръчки. В пластината се пробиват два отвора точно над съществуващите.
Заливам с епоксидна смола леглото и двете пръчки, като количеството епокси трябва достатъчно за добро запълване в слой покриващ пръчките. Слагам върху смолата стъклотекстолитова пластина и през двата отвора стагам с винтове и гайки. При това ненужното количество епокси се изтисква само настранипрез отворите.
В резултат се получава сандвич:
===================== -> стъклотекстолитова пластина
.............[]...................[]............ -> двете карбонови пръчки
===================== -> основа шперплат
пластина на колесника
Така захванати двете карбонови пръчки стават като едно цяло с колесника и предават напред и назад усилията приложени върху него. А не както досега всичко да се поема само от долния шперплат.
В средата двата катета са "подпряни" с къси карбонови пръчки запънати в тръбата за крилата. Така усилието при твърдо кацане се насочва в голямата си част към най-здравото място на самолета.
Свръзката между "катетите" и тези къси пръчки съм фиксирал с едно двукомпонентно лепило приличащо на пластелин. При мачкане с пръсти се смесват двата компонента на лепилото и резултата е едно много яко залепване и твърдост като керамика.