deyan.dokov
Редовен Потребител
Здравейте,
В тази тема ще се опитам да опиша накратко какво представлява F3 на FAI ( International Aeronautical Federation ) / CIAM ( International Aeromodelling Comission ).
F3A – Моторни RC моторни акробатични самолети;
F3M – Големи RC моторни акробатични самолети;
F3P – RC моторни самолети, управлявани на закрито
F3S – RC реактивни самолети ( jets )
Всички състезания за тези класове се провеждат по правилата на FAI / CIAM.
Аз ще ви представя класа в който се състезавам – F3A, както и българските варианти клас „ Народен“ и „Спорт“.
Класът F3A включва сложни въздушни маневри с радиоуправляеми авиомодели, като се изисква изключителна прецизност и умения в контролирането на модела при всякакви условия. Самолетът се влияе от атмосферните условия, за това всички маневри във фигурните комплекси се оценяват спрямо една точка на земята. Състезателят трябва постоянно да коменсира евентуални пориви на вятъра.
Обикновно дължината и размаха на крилете на F3A модел не трябва да надвишават 2 метра, а теглото не бива да е повече от 5 кг. Тези самолети се задвижват от двигатели с вътрешно горене или електрически двигатели без ограничение за мощността и на двата вида, но трябва да бъдат адекватно заглушени. Бордните радиоприемници се контролират от апараурата на състезателя, по този начин се задвижват управляемите повърхности на модела.
Страните членки на FAI могат да участват в състезания с отбор от максимум 3 състезателя, формирайки национален отбор за световни и континентални турнири. Резултата на отбора е сбора от оценките на тримата състезателя.
Полетите се изпълняват пред жури в полетна зона или още „ кутия”, която се простира 60 градуса наляво и надясно от централната линия и на височина не повече от 60 градуса отново. Всеки път когато летящият модел преминава през централната линия, се изпълнява фигура от вече познат комплекс, включваща компоненти като лупинги, тона, прави линии, свредели, чупещи тона, раверсмани и комбинация от тях. В края на летателната зона, пилотът трябва да изпълни обръщателна фигура, за да може да обърне посоката си на движение. Обикновено акробатичният комплекс се състои от 19 фигури, включително излитане и кацане. Ако те са изпълнени извън полетната зона се санкционират с отнемане на точки по начин пропорционален на степента на нарушение. Изиксва се самолетът да бъде управляван на разстояние 150 метра от пилота в равнина перпендикулярна на централната линия. Всеки състезател прави 4 предварителни старта и най-добрите три формират неговата крайна оценка. Полуфинален и финален комплекс от фигури се изпълнява само на световни и континентални шампионати, след което се лети още един познат и един непознат комплекс.
Всяко отделно представяне на състезател се оценява от комисия от независими един от друг съдии, които дават от 0 до 10 точки за всяка фигура. Всяка фигура е с определен коефициент на трудност ( К-фактор ), в зависимост от сложността. Съдиийството е основано на четири основни фактора: прецизност ( геометрично ), плавност и грациозност, позициониране и размер на фигурите. Точки се отнемат за различни неточности забелязани от оценяващите комплекса, от значение е тежестта на тези дефекти и броя на пътите направени по време на състезателен полет. В края на всеки полет съдиите могат да санкционират за прекалено шумен модел.
В тази тема ще се опитам да опиша накратко какво представлява F3 на FAI ( International Aeronautical Federation ) / CIAM ( International Aeromodelling Comission ).
F3A – Моторни RC моторни акробатични самолети;
F3M – Големи RC моторни акробатични самолети;
F3P – RC моторни самолети, управлявани на закрито
F3S – RC реактивни самолети ( jets )
Всички състезания за тези класове се провеждат по правилата на FAI / CIAM.
Аз ще ви представя класа в който се състезавам – F3A, както и българските варианти клас „ Народен“ и „Спорт“.
Класът F3A включва сложни въздушни маневри с радиоуправляеми авиомодели, като се изисква изключителна прецизност и умения в контролирането на модела при всякакви условия. Самолетът се влияе от атмосферните условия, за това всички маневри във фигурните комплекси се оценяват спрямо една точка на земята. Състезателят трябва постоянно да коменсира евентуални пориви на вятъра.
Обикновно дължината и размаха на крилете на F3A модел не трябва да надвишават 2 метра, а теглото не бива да е повече от 5 кг. Тези самолети се задвижват от двигатели с вътрешно горене или електрически двигатели без ограничение за мощността и на двата вида, но трябва да бъдат адекватно заглушени. Бордните радиоприемници се контролират от апараурата на състезателя, по този начин се задвижват управляемите повърхности на модела.
Страните членки на FAI могат да участват в състезания с отбор от максимум 3 състезателя, формирайки национален отбор за световни и континентални турнири. Резултата на отбора е сбора от оценките на тримата състезателя.
Полетите се изпълняват пред жури в полетна зона или още „ кутия”, която се простира 60 градуса наляво и надясно от централната линия и на височина не повече от 60 градуса отново. Всеки път когато летящият модел преминава през централната линия, се изпълнява фигура от вече познат комплекс, включваща компоненти като лупинги, тона, прави линии, свредели, чупещи тона, раверсмани и комбинация от тях. В края на летателната зона, пилотът трябва да изпълни обръщателна фигура, за да може да обърне посоката си на движение. Обикновено акробатичният комплекс се състои от 19 фигури, включително излитане и кацане. Ако те са изпълнени извън полетната зона се санкционират с отнемане на точки по начин пропорционален на степента на нарушение. Изиксва се самолетът да бъде управляван на разстояние 150 метра от пилота в равнина перпендикулярна на централната линия. Всеки състезател прави 4 предварителни старта и най-добрите три формират неговата крайна оценка. Полуфинален и финален комплекс от фигури се изпълнява само на световни и континентални шампионати, след което се лети още един познат и един непознат комплекс.
Всяко отделно представяне на състезател се оценява от комисия от независими един от друг съдии, които дават от 0 до 10 точки за всяка фигура. Всяка фигура е с определен коефициент на трудност ( К-фактор ), в зависимост от сложността. Съдиийството е основано на четири основни фактора: прецизност ( геометрично ), плавност и грациозност, позициониране и размер на фигурите. Точки се отнемат за различни неточности забелязани от оценяващите комплекса, от значение е тежестта на тези дефекти и броя на пътите направени по време на състезателен полет. В края на всеки полет съдиите могат да санкционират за прекалено шумен модел.
