1973-а 11-13 юни,гр.София(западен парк), VI-Републиканско средношколско първенство.
Пловдивски окръг се представляваше от гр.Сопот.
От окръжният клуб ни раздадоха анцузи, за съжаление бяха малко късички.
Автомодела с който участвувах беше изработен от Марин Неделчев,
по схемата изискваща най-малко усилие от негова страна.
Каросерия от балса копие на някакъв прототип на Pininfarina S.p.A. (Пининфарина),мащаб 1:10.
Освен гръмкото име, което малко хора в онези години бяха чували друго интересно нямаше.
Предно стъкла от плексиглас беше единствената екстра ...странични стъкла нямаше.
Шаси от 3мм Д16Т, не си спомням как изглеждаше предния мост, но също е бил нещо семпло.
Модела нямаше диференциал!
Решението беше просто - едно задно двигателно колело,другото се въртеше свободно, на някаква ос ... дори нямаше лагер.
Движеше само на право, нямаше заден ход.
Скороста на движение постоянна, но за сметка на това преди старт можех да я регулирам механично.
За целта модела беше обурудван с интересен планетарен редуктор на Graupner в едно тяло с електромотора.
Закрепването на приемника, сервото и акумулаторите бе моя грижа.
Зареждането на акумулаторите също, на практика ги зареждах в къщи защото в клуба беше забранено да се оставят включени електроуреди.
Теглото на модела над 4 килограма!
Това се дължеше на огромният и тежък приемник, рулевата машинка, захранването на приемника и захранването за електромотора.
Общо в модела имаше 24 волта. 2 по 6 със средна точка за приемника,отделно 12 за задвижването.
Използувах български Ni-Cd 450mAh произведени от завода в Самоков(сребърно-цинковите още не бяха усвоени за производство).
Бях изключително горд с огромния предавател Digital TX/RX-14 произведен от GRUNDIG, закупен от фирмата Graupner.
На практика той все още принадлежеше на пионерския дом гр.Карлово!
За него вероятно ще напиша в следващият пост.
Конфигурацията на трасето е описано в книгата "ПОСОБИЕ ДЛЯ АВТОМОДЕЛИСТОВ" на стр.6 рис.1
http://drive.rcmania.bg/Gusev_E_M_Osipov_M_S-Posobie_dlq_avtomedelistov.pdf
Иска ми се да обърна внимание, че пистата описана в книгата на Доко Каменов "Пионер автомоделист" е различна!
Разликата е - все още нямаше фунийки(чаши), имаше само две линии на разстояние една от друга 0,8м.
Модела не трябва да напуска очертанията на трасето.
В случай, че модела прекоси някоя линия трябва да се върне на същото място за да влезе в трасето и продължи движение по него.
Скороста на движение беше много низка, по спомен 4-5 и дори 10 минути бяха необходими някой модели да завършат старта.
Съдия с пръчка се движеше до модела и показваше от къде трябва да мине и ако сбърка от къде да се върне.
Бях силно разочарован от резултата, нямах успешен старт.
Останах възхитен от модел значително по-малък от моя(мащаб 1:18).
Теглото му не повече от килограм. Приемника се захранваше с 4-ри батерийки R6.
Какво беше захранването на електродвигателя не успях да разбера.
Имаше отварящи се врати, капаци ... имаше деференциал, независимо предно окачване.
Предавателя се държеше в една ръка (успях да прочета надписа MiniProp4 и видях знака на Graupner).
Състезателя изминаваше трасето за по-малко от две минути.
Вероятно сами си досещате - това бе представителя на София-I отбор.