На предпоследната квалификация се счупи лагер на моя модел.
По отработената схема вместо да обикалям отидох при същия германец.
Той услужливо порови в кутийките си и ми подаде нужния лагер.
Попитах го колко струва(предполагах, че отново ще е подарък), но той без да се замисли отсече 20 дойч марки.
Нещо много ми се видяха, но реших да го платя.
Явно е забелязал, че се замислих и поясни - подаръци преди и след състезанието.
По време на състезанието се продава, при това на завишени цени.
Германска логика, желязна и неоспорима!
В един момент квалификациите приключиха и ние разбрахме, че вероятно с това сме приключили участието си.
Механика на Иван започна да чисти модела и да го консервира, Георги направи същото.
По неизвестна причина (може и от мързел да е било) аз и Тодор не бързахме да чистим
и консервираме моделите.
Обявиха стартове и един от организаторите попита защо стоим?
Моделите ли са счупени, горивото ли е свършило?
Докато се разберем Иван и Георги пропуснаха тази странна за нас квалификация.
За другата с Тодор успяхме и по такъв начин продължихме напред.
В края на краищата всяко състезание приключва и това също приключи.
Странно бяха приготвили 12 купи (защо не разбрахме).
Започна награждаването, първи разбира се безапелационно е собственика на пистата.
Втори,трети,четвърти ...и 12-та се оказа в моите ръце.
За мен това беше голям успех (12-ти от 73-ма участници).
В същото време разбрах колко много сме изостанали.
Имаше няколко много млади участници, бащите правеха всичко те само управляваха.
Едно от децата силно изпъкваше с уменията си над останалите, виждаше се огромният опит, който беше натрупал.
Баща му го накара да се покажа гърба и започна да обеснява, че това е спортния календар за Европа.
Къде са били, къде са сега и къде ще ходят.
Винаги щяхме да догонваме.
Без да има подобна писта, без тренировки и връзка с външния свят.
Вечерта поляхме сериозно купата, този път за наша сметка.
По отработената схема вместо да обикалям отидох при същия германец.
Той услужливо порови в кутийките си и ми подаде нужния лагер.
Попитах го колко струва(предполагах, че отново ще е подарък), но той без да се замисли отсече 20 дойч марки.
Нещо много ми се видяха, но реших да го платя.
Явно е забелязал, че се замислих и поясни - подаръци преди и след състезанието.
По време на състезанието се продава, при това на завишени цени.
Германска логика, желязна и неоспорима!
В един момент квалификациите приключиха и ние разбрахме, че вероятно с това сме приключили участието си.
Механика на Иван започна да чисти модела и да го консервира, Георги направи същото.
По неизвестна причина (може и от мързел да е било) аз и Тодор не бързахме да чистим
и консервираме моделите.
Обявиха стартове и един от организаторите попита защо стоим?
Моделите ли са счупени, горивото ли е свършило?
Докато се разберем Иван и Георги пропуснаха тази странна за нас квалификация.
За другата с Тодор успяхме и по такъв начин продължихме напред.
В края на краищата всяко състезание приключва и това също приключи.
Странно бяха приготвили 12 купи (защо не разбрахме).
Започна награждаването, първи разбира се безапелационно е собственика на пистата.
Втори,трети,четвърти ...и 12-та се оказа в моите ръце.
За мен това беше голям успех (12-ти от 73-ма участници).
В същото време разбрах колко много сме изостанали.
Имаше няколко много млади участници, бащите правеха всичко те само управляваха.
Едно от децата силно изпъкваше с уменията си над останалите, виждаше се огромният опит, който беше натрупал.
Баща му го накара да се покажа гърба и започна да обеснява, че това е спортния календар за Европа.
Къде са били, къде са сега и къде ще ходят.
Винаги щяхме да догонваме.
Без да има подобна писта, без тренировки и връзка с външния свят.
Вечерта поляхме сериозно купата, този път за наша сметка.